Шейд се направи на глух. Той подхвърли към нея голяма кърпа за баня и бутна чинията към нея.
- Хапни!
Руна се загърна в хавлията и погледна към сандвича с шунка и кашкавал. Преди минута тя умираше от глад, но възникналата помежду им неловкост бързо я лиши от апетит.
- Не съм гладна.
Шейд най-накрая я погледна в очите и тя почти се задъха, щом видя изражението върху лицето му.
- Гладна си. Усещам го!
По дяволите всичко! Той с ожесточение се нахвърли върху храната.
- Защо аз не мога да усетя, че си гладен? - попита Руна.
- Не зная. Яж!
Тя седна с въздишка и се загледа как дъвче Шейд, преди да преглътне хапката си, и адамовата ябълка на гърлото му да се раздвижи. После погледна към устните, с които я беше ласкал вчера, и от тези мисли й стана горещо. Спомни си го на колене пред нея, докато й се наслаждава така, сякаш опитваше изискано лакомство.
- Защо ме гледаш така? - попита той. - Имам остатъци от храна между зъбите ли?
Руна се разсмя.
- Разбира се, че не. Просто ми харесва да те гледам. Нищо не мога да направя. Нима според законите на демоните това е престъпление?
- Мисля, че не.
В пещерата нахлу хладен повей и Руна веднага потръпна. Косата й все още беше мокра и тя се опита да я среше с пръсти. Сигурно приличаше на мокра кокошка.
- Слушай, наясно съм, че тази ситуация не устройва и двама ни, но ако сме свързани...
- Така е.
- Добре. Тогава смятам, че трябва да се договорим за нещо.
Шейд взе кенче с лимонада и я подаде на Руна.
- Като например?
- Не смятам да прекарам целия си живот в тази пещера. Пълнолунието приключи. Може ли вече да идем на друго място?
-Не.
- Тоест ти смяташ, че трябва ти бъда затворница?
Шейд с такава сила стисна сандвича, че майонезата потече между парчетата хляб.
- Забрави ли за Роуг? Ти уби неговата жена. И той непременно ще си отмъсти.
- Откъде знаеш? Според думите ти, той явно е откачалка.
- И точно заради това е още по-опасен. А аз го зная, за- щото бих постъпил по същия начин, ако някой убиеше мо...
- Шейд захвърли остатъка от сандвича си в чинията. - Не искам да говоря за това.
Руна го гледаше мълчаливо. Част от нея мечтаеше да разцелува демона за думите, които почти беше произнесъл преди малко. Но другата част не смяташе да отстъпва пред очевидното му нежелание да го обсъжда.
- Е, не ти е провървяло - и тя също остави сандвича си.
- Не мога да живея така. И няма да го направя. На теб не ти ли идва наум, че аз също си имах свой живот? И работа, с която се справях отлично? Хора, които мислеха за мен?
- Ако трябва да бъде честен - не, не ми е идвало наум
- и Шейд неприятно се разсмя. - Нито веднъж не съм се замислял за това. Боже, какво съм копеле!
- Не мога да не се съглася - измърмори Руна.
В отговор Шейд произнесе гневна тирада на непознат за нея езика, но тя нямаше как да не се досети, че това бяха ругатни. И когато спря да говори, защото явно ги беше изчерпал, започна да побутва остатъците от сандвича в чинията си.
- На кого звъня? - попита внезапно той.
Охо! Сърцето й пропусна удар.
- Ти помниш?
- Не бях на себе си по време на прераждането, но паметта ми малко по малко се възстановява.
В гърлото й изведнъж пресъхна и тя посегна към лимонадата.
-А какво... Какво чу?
- Достатъчно, за да разбера, че събеседникът ти знаеше за болницата. И че това е свързано с Кайнан.
Руна се обля в студена пот. Тя никога не е била умела лъжкиня, а благодарение на връзката им Шейд веднага щеше да разбере, че не казва истината. Може би ако премълчеше основното и малко го поукрасеше...
- Беше Ерик. Казах ти, че той познава Кайнан.
- Откъде?
- Това какво е? Разпит ли?
- Отговаряй! - Руна упорито мълчеше и той се наведе към нея през масата. - Колкото по-силно се инатиш, толкова по-сериозни стават подозренията ми. И макар че не мога да ти изтръгна истината със сила, освен ако самата ти не искаш да изпиташ болка, затова пък мога да стисна за гърлото Кай. Така че - казвай!
- Престани да ми нареждаш!
Шейд отново изруга и този път Руна чудесно го разбра.
- Ние току-що правихме точно това, приятелю. Така че можеш да се изриташ сам отзад, за да повдигнеш гадното си настроение. А после да си напомниш, че не аз съм виновна за тази ситуация. Докато през това време ти търкам устата със сапун.
Шейд стовари юмруци върху масата с такъв грохот, че Руна подскочи, но само след няколко секунди се успокои, преди се съгласи:
- Права си!
И понеже той не беше свикнал да се извинява, това вероятно беше максимума, на който беше способен, реши Руна.
- Двамата са служили заедно.
Тъмните му очи се присвиха.
- Кайнан ни шпионира?
-Не.
Шейд кимна, сякаш най-накрая беше схванал цялостната картина.