- Значи, ето за кого работиш... Спецслужбите, нали?
Той се беше досетил.
- Не... аз... - лъжата не можа да се отрони от езика й и понеже нямаше смисъл да опитва, Руна просто сведе очи и прошепна: - Да.
- И как Кайнан е намесен в това? - Тя замълча и той въздъхна. - Кажи нещо.
Руна заговори внимателно, страхувайки се да не каже повече от необходимото.
- Той беше свързващото звено между армията и Егида. Когато жена му загина, ние изведнъж го изгубихме от поглед. Оттогава не се чу нищо повече за него. В Егида не можеха да ни помогнат. Дойдох в Ню Йорк, за да го търся.
Тейла знаеше, къде е Кайман, но не беше казала на никого. А задачата на Руна беше не просто да определи местонахождението му. Армията настояваше да си го получи обратно по всеки възможен начин. Тя не знаеше защо и нямаше право да пита. Заповедите не се обсъждаха, а се изпълняваха. Шейд внимателно я погледна.
- Това не е всичко. Казвай останалото.
-Не...
- Онзи ден си ме търсила не за да си изясним отношенията. Трябвала ти е информация за болницата, нали?
Руна извърна очи и се вгледа в сребристата дръжка на хладилника. Така видя отражението на виновните си очи.
-Да.
- Толкова силно ли си ме ненавиждала, че си решила да ме унищожиш заедно с болницата? - Гласът му леко се смекчи. - Макар че не мога да те виня за това.
Тя не можеше да излъже.
- Работата не е само в това - възрази тя, изгаряйки от непонятното желание да го утеши. - Не излъгах, когато казах, че искам да убия варга, който ме преобрази. За това се запътих към дома ти.
- В кой ден се случи това?
- Петък. И само след седмица се оказахме в подземието.
Шейд прокара облечената си в ръкавица ръка през лицето.
- Проклятие!
- Какво?
- Готов съм да се обзаложа, че Роуг се е опитвал да изненада Рейт. С него трябваше да се срещнем в дома ми онази вечер. Но в последния момент всичко се промени, защото аз бързах за тук при...
- При жена - довърши Руна, като сама се учуди на горчивината в гласа си.
Той отмести очи и сякаш се присви. Дожаля й. Нека се преструва, колкото си иска, че не му пука за нищо. Тя вече не му вярваше.
- Ясно - каза тя по-меко. - А откъде е разбрал Роуг, че Рейт трябва да дойде при теб?
- Защото знаеше Солис. Мед сестрата от нашата болница. Тя ммм... беше тук с мен онази нощ.
- Аха! Е, брат ти очевидно не е бил известен, че си про - менил плановете си за вечерта. И вместо теб и Рейт, заловиха мен.
- Ммм... По дяволите! - и той поклати глава. - Руна, толкова съжалявам. - Тя дори не успя да се изненада и да се смекчи, защото той почти веднага смени темата. - В какво се състои работата ти?
Тя изобщо не искаше да обсъжда работата си, но едновременно с това изпита облекчение, че повече не се налагаше да го пази в тайна. И вероятно Шейд щеше да разбере защо беше необходимо тя да се върне в своя свят.
- Постъпих в отряда доброволно. Военните ми помогнаха след нападението.
- Как точно ти помогнаха?
- Ерик ме отведе в базата и те се опитаха да ме излекуват от ликантропията - и тя въздъхна дълбоко, преди да продължи: - Чрез експериментални методи. След няколко месеца развих способност да се преобразявам по желание.
- И ти смяташ, че това се дължи на лечението? - Руна кимна, но Шейд поклати глава. - Трябваше да ми кажеш веднага. За да знае Ейдолон на какво да обърне внимание в анализите ти.
- Не знаех какво да очаквам от теб. Или от братята ти. Аз съм шифтър, но освен това съм и човек. И не мога да предам своя вид, като издам военните им тайни. Помисли си сам. Ако беше на моето място, нима не би постъпил по същия начин?
Руна виждаше, че му е неприятно да признае правотата й и затова избегна отговора, като зададе поредния въпрос:
- Какво каза на брат си за болницата, когато говори с него по телефона?
- Нищо. Кълна се.
Шейд кръстоса ръце пред широките си гърди.
- Знаеш ли какво е казал Кайнан на военните?
-Не.
- Какво още можеш да кажеш за отряда, към който се числиш?
- Шейд, моля те. Не мога да обсъждам това.
От погледа му я разтърси тръпка.
- Затова пък Кайнан може.
И той излезе от кухнята, като остави Руна зяпнала и - пяща от негодувание. Разбира се, не беше сериозен, когато заплашително намекна за разправа с доктора. По дяволите! А ако Кайнан наистина плетеше коварни планове спрямо болницата? И ако работеше тайно срещу тях? Проклятие! Е, поне Руна не можеше да го навика за това, че ругае наум.
- 0, не! Не смей просто така да се обръщаш и да си тръгваш!
Тя го настигна почти до входа. Той имаше нужда да излезе, да отиде някъде, да се уедини за няколко минути и да се успокои, докато не беше направил поредната глупост. Като например да я сграбчи в обятията си и да обещае да оправи всичко, което беше сторил с нея Роуг. Коремът му звучно се обади и той си спомни защо не може да го направи. Проклятието беше започнало да действа. Докато Руна се къпеше, той изгълта два сандвича, а се чувстваше така, сякаш не беше ял нищо. Гладът му не намаляваше.