- Обличай се, Руна - подхвърли той, без да се оглежда. - Трябва да се върна в болницата. - За която й бяха наредили да събере информация. Защо фактът, че тя се беше съгласила да го направи, му причиняваше такава силна болка?
- За да направя поредните изследвания? Или възнамеряваш да измъчваш Кайнан?
- Заради изследванията.
Той трябваше да позвъни на Ейдолон и да му разкаже за експерименталното лечение на военните, но не искаше да го прави по телефона. Сега повече от всякога болницата му се струваше безопасно убежище. Той беше демон, но освен това и парамедик. Да спасява живот му се искаше толкова силно, колкото да прави секс. С Руна. С неговата половинка. Проклятие!
- Шейд?
- Какво? Не съм ругал. - Виновният тон на гласа му го издаде.
- Страх ме е!
Нима се беше досетила, че той беше не по-малко опасен от Роуг? Шейд рязко се обърна, когато усети как коремът му се присвива от ужас. Руна стоеше неподвижно, вирнала брадичка и изправила рамене. Мократа й коса беше разрошена.
- От какво се страхуваш?
- Че нямам контрол над ставащото. Твоят полудял брат иска да ме убие; свързана съм с теб и не съм в състояние да го променя; не мога да се измъкна оттук дори и да искам, за- щото не умея да ползвам Хароугейт - и тя звучно преглътна.
- Струва ми се, че ти просто очакваш от мен да се нагодя, и аз се опитвам, но... но ти изобщо не ми помагаш. Държиш се така, сякаш за теб съм едно нищо, а после ми казваш, че ще сме заедно завинаги. И ако това е така, нима не искаш да ме опознаеш? И да се опиташ да ми помогнеш да изградим отношенията си? Изобщо не те разбирам. Наистина.
Най-накрая гласът й трепна и Шейд не издържа. Разбира се, че искаше да я опознае по-отблизо. Какво е било детството й, кой е любимият й филм, какво най-много харесва да яде и къде мечтае да отиде през отпуската. Но как да й обясни, че всичко това не беше желателно? И че тези дреболии щяха ги сближат още повече? Той беше обречен.
Затова не каза нищо. Просто я притисна към себе си с ясното съзнание, че прави непоправима грешка, и тя послушно се гушна. Беше много приятно да я прегръща и да усеща как топлината на тялото й буквално запълва студената празнина в сърцето му.
Шейд потри нос в косата й, вдишвайки свежия и необичаен аромат на шампоана и водата на тропиците.
- Извинявай, че те забърках в това.
Ръцете на Руна го стиснаха по-силно.
- Станалото - станало. Миналото няма значение.
- Аха - измърмори той. - Няма. Но миналото формира много от бъдещето.
Тя успокоително го погали по гърба.
- Разкажи ми за себе си. Не за онези белези, които видя Джем - бързо поясни тя, - а за нещо хубаво. Например за семейството ти.
Шейд веднага разбра какво се опитваше да направи Руна
- опитваше се да го разбере. Раната след смъртта на Скалк още не беше зараснала и разговорът за семейството му можеше да се окаже целителен балсам за душата му.
- Вече ти казах, че истинският ми баща е семинус. Той приел формата на демон амбър и майка ми забременяла от него. Скоро след това тя срещнала своята половинка, също амбър демон. Затова, когато съм се появил на бял свят, всички били потресени - първородното им дете приличало на децата на смъртните, а освен това било белязано със знаци на ръката. За щастие, амбър демоните са чудесни родители. Те ме задържали в семейството и си родили още деца. - Ръката на Руна продължаваше ласкаво да го гали и мълчаливо да го насърчава да продължи разказа си. — Скалк беше най-слабата от дребосъците. Скоро след като тя се появи на бял свят, домът ни беше нападнат от демон канибал, който уби баща ми.
- Какъв ужас - каза Руна и ръката й спря на кръста му. Той се размърда леко, тя разбра намека, и пръстите й подновиха поглаждането по гърба.
- Майка ми успя да го убие, но смъртта на съпруга й я сломи. Наложи се да й помагам във всичко. - Шейд усети как Руна се усмихва. - Какво му е смешното?
- Просто не мога да си представя как дундуркаш цял куп малки момиченца.
Той нави кичур от косата й на пръста си.
- Аз обичам децата. И бих бил щастлив, ако по цялата тази пещера... - Шейд се спря навреме. Той не можеше да го има с Руна. Не можеше да го има изобщо.
- Деца - въздъхна тя. - Вероятно трябва да го обсъдим рано или късно, нали?
- Да. - В дрезгавия му глас прозвуча напрежение. Инстинктът му на семинус настояваше веднага да я оплоди, но здравият му разум крещеше да зареже всичко и да бяга. Надделя разумът му.