Рейт вдиша дима.
- Това пък защо? Заради връзката ли?
Ейдолон кимна.
- В началото, когато тя още се формира, мъжете охраняват половинката си дори прекадено.
А това беше още една причина, поне според Рейт, заради която си струваше подобни отношения да бъдат избягвани на всяка цена. Не, това определено не беше за него. Той беше твърдо решен да се потопи в новия живот, който щеше да настъпи след прераждането му. Живот без грижи, с изключение на една - да се чука до припадък. А когато окончателно се побърка, братята му трябваше да го убият.
- И какво? Време ли е да убием Руна?
Шейд стисна покритите си с кожа пръсти в юмруци.
- Млъкни.
- Шейд? - леко проговори Ейд. - Всичко наред ли е?
Шейд продължаваше мълчаливо да свива и отпуска пръсти и Рейт изведнъж се усъмни, че брат му крие нещо.
- Да. Просто вече искам да се избавя от тази глупава ли- кантропия. Сега разбирам какво означава да бъдеш вързан като куче. Откри ли нещо в изследванията?
- Засега нищо. Просто имай търпение.
- Търпение, мамка му! Няма да понеса още едно пълнолуние - и той тежко се отпусна върху дивана. - Може би зная, какво може да помогне. Военните са провели някакви експерименти върху Руна. По-скоро някакъв опит да я излекуват, но вместо това, тя е развила способност да се преобразява по желание.
В очите на Ейдолон се появи блясък както винаги, когато му предстоеше да разгадае поредната медицинска загадка.
- Това обяснява много. Част от нейна ДНК е грубо изме нена и аз почти бях решил, че в рода й е имало демони. Но опитът за лечение... да, това ще ми спести много време.
Шейд се наведе и опря ръце върху коленете си
- Имаме още един проблем. Нашият смъртен доктор е служител на Егида.
- Кайнан ли?
- Двамата с брата на Руна са служили заедно. Най-вероятно в тайното им подразделение. Руна също е там на щат. Изпратили са я да го намери. Знаят и за болницата. Мисля, че той им е казал.
- По дяволите! - Ейдолон погледна към ръчния си часовник. - Точно сега Кайнан е на смяна. Двамата с Рейт ще си поговорим малко с него. Чу ли за Циска?
Рейт се намръщи.
- За какво говориш? - с недоумение го попита той.
- Тя умря почти веднага, след като я донесе тук.
Циска? Мъртва? Шокът и болката се смесиха с изненадата.
- Как? Кога?
Вчера Рейт се беше чукал с нея. В кабинета си. И на бюрото. Двамата трябваше да се срещнат след час в стаята за отдих.
- Ти не знаеш как е умряла или кога? - учуди се и Ей- долон. - Нали ти си я оставил в ръцете на Джем. Била е страшно обезобразена. Не помниш ли?
- Ти как мислиш, дали бих забравил такова нещо?
Ейд се вгледа замислено в него и се поколеба, докато сякаш преценяваше дали може да му се довери. После бръкна в джоба си извади нещо.
- В устата й е имало бележка. Адресирана до теб.
Рейт взе от ръката му парчето хартия, изцапаното с кръв. „Зная какво направи!“ Прониза го студена тръпка, щом позна почерка.
- Дяволите да го вземат - простена Шейд. - Циска е била донесена от Роуг.
Рейт усети как стомахът му се преобръщаа.
- Роуг е бил тук? В болницата?
- Копеле! Гаден изрод! - извика Ейдолон, преди да забие юмрук във вратата на шкафа и преди да застине, отпуснал ръце до тялото си и свел глава. Рейт познаваше много до - бре тази поза, която означаваше само едно: сега, когато се успокоя, ще убия брат си. За първи път гневът на Ейдолон не беше насочен към него, а към Роуг. - Какво означава тази бележка? - най-накрая успя да изрече той, все още задъхан от гняв. - Какво знае той?
Първата мисъл на Рейт беше да излъже, но не за да се защити. Истината щеше да причини болка на Шейд, а на него и без това му се беше насъбрало прекалено много през последните дни. Дори на Ейдолон щеше да му дойде прека- лено. Рейт не беше глупак. Той беше наясно, че брат му го слага в графика на дежурствата само за да може по-лесно да го наблюдава и да не му дава възможност да се забърква в неприятности. Но сега на Ейдолон вероятно нямаше да му пука за нищо.
- Рейт - меко и нежно започна Шейд. - Кажи ни.
Ейдолон се обърна, погледна го в очите и потвърди догадката му - в тъмните очи на брат му се четеше разочарование. Е, какво пък, нищо неочаквано. Той се изкашля в опит да се избави от буцата, заседнала в гърлото му, докато двамата му братя се приближиха, готови да чуят за поредното безумство, което беше извършил.
- Аз съм виновен за онова, което се случи в „Бриймсто- ун“. Аз подадох сигнала до Егида, защото знаех, че Роуг ще бъде там - и той погледна към Шейд, преди да продължи: - Аз уредих смъртта му.
Ейд затвори очи, преди да разтърси глава, но Рейт повече се безпокоеше от реакцията на другия си брат. Роуг искаше да си отмъсти. И беше се случило така, че Скалк беше мъртва заради него. Шейд изглеждаше напълно зашеметен.