- Недей да мълчиш - обърна се към него Рейт с умолителен тон, но брат му продължаваше да мълчи. Наложи му се да вдиша, с надежда да долови емоциите му, но не усети нищо, освен аромата на половинката му. И на секса, който бяха разделили.
- Дяволите да те вземат, Шейд! Аз съм виновен, че ти и Руна сте в тази ситуация! Аз съм виновен за смъртта на Скалк! Не смей просто да седиш и да мълчиш!
Шейд нито помръдна, нито отговори, и Рейт не издържа. Той се обърна към стената, опря ръка в нея и затвори очи. Нека правят с него всичко, каквото сметнат за необходимо.
От негова страна нямаше да има никаква съпротива. Беше си го заслужил.
Когато Шейд най-накрая заговори, гласът му беше съвсем безжизнен.
- Няма да питам за причините. Роуг си беше побъркан. Но защо ти, майка му стара, не ни каза по-рано?
Защото се страхувах, че двамата с Ейд ще ме намразите. Защото нямам никого другиго, освен вас. Защото и досега съм жив, благодарение на вас.
- Шейд може и да не иска да знае защо си постъпил така, но аз искам - в гласа на Ейд звучеше гневно негодувание. Той дори не се опита да се успокои, за да може да разсъждава трезво. - Всички заедно трябваше да вземем това решение и ти много добре го знаеш.
- Така е - отговори Рейт и отново се обърна към тях. - Но ти за нищо на света нямаше да се съгласиш. Твоя безценен Роуг беше непогрешим. Не като мен, завършеният неудачник. Макар че аз никога не съм причинявал на жените онова, което им причиняваше той - и Рейт потръпна, когато си спомни за последната от жертвите на Роуг; жената, към чийто труп беше погледнал, твърдо решен да убие брат си при първа възможност. И тази възможност му се беше отдала в „Бриймстоун“.
- А защо ти с такова нетърпение очакваш прераждането си? - попита Ейдолон - Самият ти можеш да се превърнеш в същото изчадие като Роуг? Мислиш ли, че ще си по-добър от него?
Буквите на плаката пред лицето на Рейт се размазаха и загърчиха от мигновено избухналата му ярост. Но той успя да се сдържи, щом погледна към Шейд, който седеше притихнал, със затворени очи, и вероятно си спомняше за Скалк.
- Разликата - измърмори той - е в това, че аз не искам да полудея след прераждането - прикова той с тежък поглед Ейдолон на място. - А Роуг искаше. И ако с мен се случи същото, надявам се, че ще направите това, което е необходимо.
Шейд покри лицето си с ръце.
- 0, господи, Рейт!
- Зная. Наистина забърках голяма каша този път. Но ако ти беше видял жертвата... ако само знаеше... - той отново замълча и се отвърна от братята си. Не трябваше да дава воля на емоциите си. По-добре двамата да го бяха пребили. Все още не беше късно да го направят. Той беше „за“.
Настъпи тишина. После по пода се чуха стъпки. Рейт се напрегна в очакване на удар, но вместо това беше прегърнат от силните ръце на Ейдолон. В същия миг го прегърна и Шейд.
- Братко - изхриптя той - наистина си направил глупост. Но не си могъл да предвидиш, че Роуг ще оживее и ще се побърка още повече. От тази минута никакви съжаления и упреци - гласът на Ейдолон трепна. - Роуг се опитва да вбие клин помежду ни. И да ни отслаби. - Той леко се отдръпна и обърна лицето на Рейт към своето. Ръката му погали Шейд, а после и Рейт. - Трябва да се подкрепяме един друг.
Шейд потръпна, сякаш от студ, но очите му избухнаха в златисто.
- Сега ще проверим как можем да действаме заедно - проговори той и се втурна към вратата. - Нещо се е случило с Руна.
Глава 14
Руна го усети, че е близо. Онзи, който я беше превърнал в шифтър; онзи, който беше вселил чудовището в нея; чудовище, от което тя никога нямаше да може да се избави. Той беше наблизо. Мястото на ухапването на врата й гореше така, сякаш зъбите му отново се бяха впили в плътта й. Мускулите й се напрегнаха и започнаха да треперят от близостта на силния и опасен хищник. Отвратителното усещане, предизвикано от присъствието на злобната товар, се разтичаше по кожата й подобно на лепкава субстанция и предизвикваше гадене. Главата й се замая от страх. Тя някъде беше чела за това. Хищникът, който беше преобразил смъртния, получаваше над него огромна власт. Тогава не разбра, но сега изведнъж усети истинността на тези думи върху собственото си тяло.
- Това е всичко, вече можете да се облечете - каза доктор Шакван и й помогна да слезе от металното легло. Лекарката сукуб се обърна и се зае да подрежда използваните прибори, докато Руна сменяше болничната дреха с тениска и джинси. Тя реши незабавно да намери шифтъра и да го убие. Защото той беше тук; тук в тази сградата.