Към него се приближаваше млада жена. Люк не я познаваше, но по някакъв начин разбра защо го търси, когато жената му се нахвърли. В този момент тя видимо изпита защитното заклинание върху себе си и той използва момента, за да я стисне за гърлото. Тя започна отчаяно да се извива и да се опитва да се измъкне от захвата му, но той я повдигна над пода, което съществено усложни положението й. Въпреки това, непозната не спираше да се опитва да го изрита. Е, сега щеше да си го получи. Люк никога досега не беше
виждал как действа заклинанието на територията на болницата. Той нямаше представа каква болка можеше да причини то, но дори и да имаше, едва ли щеше да съжали жената. Той вече отдавна не усещаше нищо.
Макар че не беше точно така. В момента усещаше някаква странна и тревожна връзка с нея. И някакво непоносимо удоволствие, което се съчетаваше с мъчителното и неус- тоимо желание да руши всичко наоколо. Подобно нещо се беше случило с него само веднъж - когато беше намерил хищника, който го беше преобразил и когото разкъса на части с голи ръце.
- Пусни я, Люк! - тихо, но отчетливо произнесе Шейд с изкривено от гняв лице. До него стояха братята му.
- С радост - и Люк разтвори пръсти. Жената щеше да се свлече пода, ако демонът не беше успял да я подхване на време. Жалко, че не се удари!
- Боли! - простена тя и стисна главата си така, че кокал- четата на пръстите й побеляха.
Шейд я притисна към гърдите си и хвърли толкова гневен поглед към Люк, който сякаш му обещаваше незабавна смърт.
- Какво й направи?
- Тя първа се нахвърли върху мен.
Мед сестрата фея, която оправяше приемната недалеч, най-неочаквано се намеси в разговора им:
- Той казва истината. Тя е ненормална.
Шейд погали Руна по косата, а тя не спираше яростно да пронизва шифтъра с поглед.
- Как мислиш, защо?
- Защото аз я преобразих.
В отделението на бърза помощ, където винаги беше много шумно, сега настъпи такава тишина, че можеше да се чуе как по пода тича мишка. Лаборантът Франк замря насред коридора. Очите на Шейд сякаш заживяха отделен живот - мракът в тях се сгъстяваше, свиваше се до концентрични кръгове и после отново се разширяваше.
-Ти?
- Да, в онази нощ, когато ме нападнаха пазителите. - В същата онази нощ, когато неговата наречена беше убита, преди той да успее да заяви правата си върху нея. - Те ме преследваха. На тази се натъкнах съвсем случайно - и Люк присви рамене. - Ако това ще те успокои, мислех, че съм я убил. - Във всеки случай много се надяваше да е така. Съветът не оставяше безнаказани ония, които убиваха или преобразяваха смъртен, въпреки неговото нежелание. А техният случаи определено щеше да завърши със смъртна присъда, защото в Съвета приемаха само онези, които бяха родени като варги. Преобразените шифтъри ги убиваха, за- щото ги смятаха за по-низши същества.
До онази нощ Люк се стараеше да не се показва много- много, за да не привлича към себе си нежелано внимание. Той отново беше започнал да се държи като смъртен и да живее сред тях, а по пълнолуние просто се скриваше в тайното си убежище и се заключваше вътре сам. Докато не го бяха нападнали пазителите. Те бяха проникнали в подземието на дома му, където той, заедно с половинката си Ула, възнамеряваха ритуално да се обвържат. Ула беше убита, а самият той -тежко ранен, но въпреки това успя да се измъкне от оръжията им на косъм. Спомените за това го преследваха неотстъпно и досега, а през нощта го измъчваха кошмари.
Той не помнеше колко време беше тичал в стремежа си да се движи само в сенките и да се крие зад паркираните автомобили. И когато страхът му отмина, видя, че се беше озовал на непознато място в края на града, далеч от своя район. Гърдите му горяха при всяко вдишване, а коремът му се присвиваше. Ула. Изтръгналият се от гърдите му вик проехтя надалеч в тъмнината на нощта. Той се изправи и започна да се оглелсда за най-близкия Хароугейт. Откри го на север, през няколко квартала. Беше прекалено далеч, но той нямаше друг избор.
Затова се затича с последни сили, без да прави повече опити да се крие. Следвайки инстинкта си, той свърна зад един ъгъл и буквално връхлетя върху жената, която разпръскваше аромат на болка и гняв; аромат, който моментално беше сменен с мириса на вледеняващ ужас. Емоциите й се сблъскаха с неговите собствени и ги усилиха многократно. Люк трепереше от нечовешки глад и желание да разкъса някого на части.
- Бягай, Червена шапчице.
Той беше в облика на варг и затова вместо думи се чу ниско ръмжене. Жената започна да крещи като актриса от евтин филм на ужасите. Пазителите можеха да я чуят. Смъртният, затворен в тялото му, обезумя от страх, но звярът мълниеносно впи зъбите си в шията и. Тя отчаяно го блъскаше с ръце в гърдите и го риташе с крака, в безуспешен опит да се измъкне, но той я разтърсваше така, както териер умъртвява плъх.