- Насам!
Пелената от ярост пред очите му се разкъса от гласа на един от пазителите. Жената простена и се отпусна. Ехото от шума на приближаващи стъпки отекна в стените на тясната уличка. Люк тръсна глава и захвърли тялото на жената зад контейнера с боклук. После побягна по улицата, като заобикаляше светлите участъци и пътната сигнализация, право към Хароугейт. И към болницата.
Люк успя и Ейдолон му спаси живота. Но остатъците от човечността му бяха изтекли от тялото му заедно с кръвта от раните, нанесени му от пазителите.
Така той окончателно се беше превърнал в едно от онези чудовища, от които толкова се беше опитвал да се предпази. И тъй като вече не изпитваше терзания по този повод, да започне да ловува смъртни за него беше въпрос единствено на време.
- А на теб какво ти пука? - попита Люк Шейд. - Тя не ти е никаква.
- Тя е моята половинка.
- Не носи символите - на врата на Шейд имаше, но на нейната ръка - не.
- И сам го зная, варг.
Люк присви рамене.
- Все ми е тая. Нека повече не ми се мярка пред очите. Иначе ще се възползвам от Правото на първия.
В очите на Шейд избухнаха червени пламъци, а жената му се озъби.
- Няма да посмееш - изръмжа тя.
- Ще видим.
- Ще те убия, преди да си го направил! - вбесено извика Шейд.
- В този случай и ти няма да живееш дълго - парира го Люк. - Нали така, док?
Ейдолон често беше встъпвал като арбитър в такива спорове и познаваше много добре закона. А той гласеше, че всеки варг, преобразил смъртен, има право да го вземе за своя половинка за една година от момента на преобразява- нето му, въпреки нежеланието на последния. И освен това, можеше да го убие без последствия. Но ако Шейд убиеше Люк, за да му попречи да се възползва от Правото на първия, по закон трябваше да бъде екзекутиран.
- Никой никого няма да убива - отсъди Ейдолон. - Шейд, отведи Руна в стаята. Люк, върви си вкъщи и се охлади. - Ейд се обърна към една от мед сестрите. - Ти! Извикай Кайнан! Имаме проблем, който трябва да решим.
Роуг следваше брат си по коридора на безопасно разстояние, докато той носеше наречената си на ръце. Тази кучка убийца!
Ще отмъстя за теб, скъпа моя Шериен. Ръцете го сърбяха да я довърши сега, докато тя беше толкова близо, но той трябваше да действа умело и да избере идеалния момент. Ако направеше всичко както трябва, с един замах щеше да се разправи с тази твар и с братята си. Дори можеше да даде възможност да Шейд да поживее малко по-дълго, и то само за да се наслади на действието на проклятието; да види как бавно и мъчително загива половинката му. Тогава магията, наложена върху него, щеше да се усили многократно. И той щеше да стане заложник на кошмарните си спомени за дълги векове.
При мисълта за това Роуг се разсмя. Шейд се обърна, без да забавя крачки и той затаи дъх. Сега изглеждаше като безобразен демон хуманоид и се правеше на пациент, кога- то по чиста случайност стана свидетел на разправията между Люк и Руна в отделението на Бърза помощ. И макар да беше сигурен, че брат му няма да го разпознае, той все пак се вцепени от страх. Съвсем неочаквано му се беше представила отлична възможност да си отмъсти, така че не трябваше да я изпуска.
Шейд свърна зад ъгъла и Роуг облекчено въздъхна. Сега трябваше само да се промъкне в лабораторията, където Ей- долон пазеше в специално хранилище редки отрови и арте - факти. Брат му имаше обширна колекция от магически и митологически предмети, но Роуг прекрасно знаеше от какво точно има нужда.
Но... първо трябваше да получи достъп в тази част на сградата, а това означаваше, че беше време да приеме образа на някой благонадежден сътрудник. И то такъв, чиято смърт би разтресла здраво братята.
Роуг побърза обратно към отделението на Бърза помощ и видя Люк да излиза през подвижните врати към паркинга. И то с такъв вид, сякаш той беше стопанинът тук. Изглежда, високомерието на този шифтър можеше да се равни единствено с това на Рейт. А да го поокастри малко за Роуг би било истинско удоволствие.
Той се промъкна в една от стаите за прегледи и зад завесата се преобрази в този, чиято форма не беше приемал никога през живота си - на Шейд - и бързо излезе от сградата. До отворената предна врата на едната от двете паркирани линейки стоеше Люк и събираше вещите си.
- Вкъщи ли си отиваш?
Шифтърът се измъкна през вратата и внимателно го погледна.