- Не! - Шейд скочи на крака. - Кълна се, че няма да посмее!
Тя беше прочела нещо за Правото на първия още когато събираше информация за шифтърите. Но тъй като беше твърдо решена да открие и убие животното, което я беше преобразило, не погледна сериозно на наложилата се традиция.
- Дори не зная кое би било по-лошо - да ме убие той или...
- Не мисли сега за това. - Шейд се приближи до леглото и я прегърна. - Годината скоро изтича и Люк няма да може да направи нищо.
- А кой ще може тогава?
- О, Руна... - под скулата й сърцето му туптеше гръмко и звукът я унасяше. Тя въздъхна и се отпусна, наслаждавайки се на спокойствието. Двамата постояха така още няколко минути, докато отвратителното усещане, което я измъчваше от момента на срещата й с Люк, най-накрая се разсея. И тя окончателно се успокои.
- Мисля, че си е тръгнал. Вероятно се е възползвал от портала.
- Ние също трябва да тръгваме.
- Към пещерата? - Шейд леко се отстрани и Руна поклати глава. - Вече ти казах, че не възнамерявам да прекарам остатъка от дните си заточена в нея.
- Желанията ти малко ме вълнуват.
Мамка му!
- Как можеш да бъдеш толкова нежен и чувствителен, и в същото време да си такъв съвършен гадняр?
- Роуг е бил тук, в болницата, Руна. И е убил една от мед сестрите, за да демонстрира на какво е способен. Трябва да те скрия.
От думите му краката й се подкосиха. Шейд протегна ръка и я задържа.
- Не се страхувай. Аз съм до теб.
Той разсеяно я галеше с палец там, където трябваше да се появят символите му. Руна издърпа ръката си и той не направи опит да я докосне отново.
- Това има ли някаква връзка, че знакът ти го няма върху ръката ми? - Върху лицето му се появи виновно изражение, което потвърди догадката й. - Боже! Връзката е едностранна. Ето защо не ме оставяш да се отдалеча дори на крачка. И смяташ да ме държиш в пещерата. Страхуваш се, че да не те отхвърля.
Покритите му с ръкавици ръце видимо трепереха и той ги стисна в юмруци.
- Не бих те винил, ако го направиш.
- Какво ще се случи, ако си тръгна?
- Нуждая се от секс няколко пъти на ден. Но сега мога да го правя само с теб. Ще бъда принуден да те преследвам навсякъде. А след няколко дни далеч от теб, ще загубя разума си и ще полудея. После ще умра.
Руно уплашено възкликна:
-Не!
- Да. Демоните от моя вид не току-така толкова рядко създават двойки. - Нямаше нищо за чудене, че той толкова добре се грижеше за нея.
Шейд сигурно трябваше да е в ужас от случилото се. На негово място тя отдавна би изпаднала в истерия. Едва дошъл на себе си в подземието на Роуг, той беше отхвърлил собствените си страхове, за да я защити. А после, когато се бяха обвързали, той през цялото време беше до нея. За пръв път в живота си тя се почувства спокойна. Разбира се, характерът му не беше от леките, но той се стараеше да я ободри с каквото може. Шейд я беше убедил да повярва в себе си и да посреща опасността лице в лице.
За първи път от момента на преобразяването си Руна не се чувстваше като чудовище. Или като отхвърлена. Макар светът на Шейд да беше странен, нейното място сега беше до него. Тя протегна ръка към лицето му, погали го по скулата и се вгледа в очите му.
- Кълна се, че никога няма да те напусна. И никога няма да ти откажа. — Фактът, че тя можеше да го направи във всеки един момент, без последствия за нея, й даваше увереност.
Тя никога нямаше да постъпи така; нямаше да му позволи да умре. Но явно беше казала нещо, което не трябва, защо- то Шейд очевидно се разстрои. Той изскърца със зъби и едва успя да преглътне, преди дрезгаво да изрече:
-Достатъчно! Спри да бъдеш толкова добра. Ти би трябвало да ме ненавиждаш.
- Да те ненавиждам? - подразни го Руна. - Господи, Шейд, аз те обичам! - Сърцето й отчаяно се заблъска в гърдите, а демонът пребледня, когато тя едва чуто допълни: — Обичам те още от първата ни среща.
- Но ти каза... когато бяхме в подземието... че си преживяла раздялата ни.
Дори самата тя си беше повярвала за известно време.
И Руна изведнъж осъзна думите, които изричаше нейната майка всеки път, щом разбереше за измяната на баща й. Не можеш истински да мразиш любимия човек. Можеш само да се измъчваш.
- Аз те измамих, глупчо - каза меко тя. - И себе си също. Истината е, че те обичам - и тя въздъхна дълбоко. - Боже, помогни ми!
Шейд беше обхванат от ужас. Той отстъпи назад, но и това не беше достатъчно. Същото щеше да бъде дори ако ги разделяха километри.
- Не смей да говориш така. Дори не смей да си го мислиш.
- Аз не лъжа. - Руна сложи ръка върху рамото му, но той изръмжа и се дръпна.