- Какво означава „добре“?
- Да страдаш.
По кожата на Шейд се плъзна ледена тръпка.
- Може ли уточнение?
Забеляза движението с крайчеца на очите си, преди удара в гърдите. Върху дървената скара плисна кръв. Найтлишът стоеше с верига в ръце и целият светеше от самодоволство.
- Това ще мине ли за уточнение?
- Става - дразнещо отговори Шейд, макар и през зъби от болка. - Щеше да се получи по-добре, ако първо ми беше свалил униформата.
- А казват, че Рейт е с най-цветистия език.
Шейд едва се сдържа, за да не изругае. Откъде копелето знаеше за Рейт?
- Това е всеобща заблуда, кретен.
Заради оскърблението последва нова поредица от удари. Кръвта се стичаше по гърдите му и попиваше в дрехите. Единственото му утешение беше, че докато го измъчваха, никой нямаше да докосне Руна.
- Съблечете го - изрече кретенът - и донесете камшика.
Камшикът ли? Единият от демоните се втурна нанякъде, а найтлишът започна да реже униформата. После му свали и ботите.
- Знаеш ли, това е малко нечестно: аз съм тук гол, а ти си завит в някаква мантия. Сякаш си кралицата на подземията.
Човекът в мантията се приближи. Съвсем малко, но това беше достатъчно за Шейд да долови миризмата на мъж. Имаше нещо познато в него. Някакъв мирис, който му навяваше смътни спомени. Вибрациите, които излизаха от кретена, бяха неясни и някак изкривени. Вероятно се дължеше на заклинание, за да остане неразпознат. Но защо? За да не го разпознаят?
- Близо си до прераждането - заговори човекът в мантията. - С‘генезисът. Усещам го. Готов ли си? Или смяташ също като Ейдолон да се съпротивляваш до последно?
Проклятие, не! Той не планираше да отлага заключителния стадий на съзряването си, след който щеше да може да променя формата си, да осеменява женските демони и да прави още куп неприятни неща. Но откъде можеше да знае това копеле какво беше направил Ейд в опит да забави с ‘генезиса си?
- Ако смяташ, че ще ти задам въпроса: откъде знаеш за братята ми и за моя вид като цяло, то лошо се стараеш, изрод! Имаш ли какво да кажеш? Давай, изплюй го, мамка му!
- Още е рано - човекът в мантията обикаляше около него. Лицето му беше скрито под качулката, но начинът, по който се движеше... беше му много познат. Кретенът спря зад гърба му и прокара пръсти по гръбнака му. Шейд едва успя да сдържи тръпката си. - И така... Смяташ да се съпротивляваш на прераждането? Или смяташ да си намериш половинка? А, да, забравих - ти не можеш да направиш това обвързване. Защото тогава рискът да се влюбиш е голям, а това ще задейства проклятието. - Горещият и зловонен дъх стопли ухото на Шейд, когато уродът се наведе по-близо. - Грешките на младостта винаги се връщат като бумеранг, нали?
Кучият син знаеше за Злосърдието - проклятието, което щеше да направи Шейд невидим за всички, ако се влюбеше. Той щеше да живее вечно, но да изпитва непоносимите мъки на глада, неутолената жажда и неугасващото сексуално желание.
Шейд затвори очи и се опита да помисли кой би могъл да знае толкова интимни подробности за живота му. Защото списъкът му беше кратък, а и никой от братята му не би го направил.
Освен след мъчения.
Скалк.
- Още един път - изрече човекът в мантия. - От вътрешната страна на бедрата.
Шейд едва успя да се стегне, преди найтлишът да нанесе поредния удар с веригата на точно указаното място.
Човекът с мантията се разсмя.
- Не ти ли се струва, че това е нещо като карма? Колко жени си обработвал така?
Шейд не започна да спори, че това не беше едно и също. Защото понякога границата между болката и удоволствието беше прекалено размита, а и той не винаги беше сигурен в правилността на действията си.
- Още!
Веригата се впи във вътрешната част на другото му бедро. Върху челото на Шейд избиха капки пот, пред очите му се появиха черни петна и... проклятие, наистина болеше. Как Ейд преминаваше през всичко това веднъж в месеца, докато се разплащаше за прегрешенията на Рейт?
- Мислиш как успява Ейдолон да изтърпи това всеки път, когато Рейт превишава квотата си за убийство на смъртни, нали?
Шейд повдигна глава и се обърна към мъчителя си, който се беше слял със сумрака.
- Наслушах се на глупостите ти - изръмжа семинусът. - Кой си ти, дявол да те вземе?
В подземието отекна зловещ смях.
- Аз съм демонът, който ще те накара да се молиш за смърт. И ще започна още сега.
- Здравей, Шейд - добре познатият женски глас го накара да се обърне към центъра на помещението.