- Дяволите да те вземат - изруга той, раздразнен на самия себе си, че гласът му трепери. - Защо усложняваш всичко!
- Аз? Усложнявам ли? Аз ти дадох всичко, за което помоли. Ти усложняваш всичко. Аз не съм ти безразлична, така че не смей да го отричаш!
На Шейд много му се искаше да възрази, но знаеше, че Руна няма да му повярва. Тялото му подаваше недвусмислени сигнали. Главозамайването му се усили, мускулите му започнаха да треперят. Ръцете му под ръкавиците вероятно бяха станали съвсем прозрачни. Той я обичаше до болка. И това щеше да бъде краят му. Съвсем скоро щеше да се превърне в безплътен дух. Завинаги.
-Е?
- Какво е?
Руна разпери ръце.
- Ти си непоносим.
Шейд се приближи плътно до нея и неволно й се възхити, когато тя не отстъпи дори на сантиметър. Той застана така, че да я докосва с гърди.
- Това, което каза по-рано, истина ли е? Ти би ли искала да те обладая точно тук и сега, когато във всеки момент някой може да влезе? Би ли ми отказала? Или разсърдила?
Руна вирна брадичка.
-Не.
На Шейд му харесваше силата на духа й. Тя сякаш го предизвикваше и той искаше по някакъв начин завинаги да я привърже към себе си. И да прати проклятието по дяволите. Затова зарови пръсти в косата й, задържа я здраво и се наведе, за да я целуне. От докосването на устните му по тялото й сякаш премина ураган. Езикът й се плъзна към неговия и Шейд беше обхванат от непоносима горещина. Тя го караше да губи ума си, без да помръдне дори с пръст. Да, време беше да се научи да се сдържа. Той издърпа главата й назад така, че тя да не може да се освободи и да бъде принудена да му се подчини. После започна да покрива лицето й с бързи и нежни целувки, като съвсем леко всмукваше кожата й. Руна простена. Шейд успя да се овладее и бързо заповяда:
- Пусни ме в себе си. Незабавно.
-Не.
Той замря.
- Ти каза, че никога няма да ми откажеш.
- Но не съм обещавала, че ще позволя да ме манипулираш - и тя му се усмихна с ъгълчетата на подпухналите си от целувките устни. - А ти правиш точно това. Искаш да ми покажеш кой командва. Ами... върви на майната си! Аз няма да ти откажа секс. Можеш да ме имаш винаги когато поискаш. Но с мен няма да си играеш психологическите игри, ясно?
Въпреки раздразнението си Шейд весело се усмихна. Предишната Руна беше лесна за манипулиране чрез ласкави обръщения. Той би ходил при нея, за да изпусне парата, и би махнал с ръка на проклятието. Но днешната малка фу- рия изискваше твърда ръка. И съвсем друг подход. Защото той за нищо на света нямаше да я убие. И щом го помисли, Шейд осъзна, че го беше решил още от самото начало. Тя нямаше да умре по негова вина. Самият той си беше навлякъл проклятието и нямаше да позволи Руна да се разплаща за греховете му. Той щеше да се справи с това сам. Или щеше да успее да се измъкне, или да приеме съдбата си, която в случая беше по-лоша дори от смъртта. Но както и да се развиеха събитията, той беше сигурен само в едно: че ще повлече Роуг със себе си.
Глава 15
Докато вървеше към административния корпус, Кайнан си спомни как го викаха при директора на училището. Само че този път го викаше Ейдолон. Стомахът му се присви от тревогата.
Вратата на кабинета се оказа отворена. Ейд седеше зад бюрото, кръстосал ръце, протегнал дългите си крака върху него. Рейт стоеше в ъгъла с непроницаем израз върху лицето. Това не предвещаваше нищо добро.
- Затвори вратата - студено започна Ейдолон - и ни разкажи откъде познаваш Ерик Вагнер.
- Познаваме се от армията - едва изрече Кайнан, след като с усилие преглътна буцата в гърлото си.
- Дай си ръката.
„Това пък защо?“ - изненада се той, макар че изобщо не помисли да откаже. Ейд го хвана за китката и притисна с пръсти вената му.
- Казвам истината. И няма защо да се правиш на детектор на лъжата. А точно това се опитваш да правиш, нали?
- Именно - отряза го Ейдолон. Незнайно защо на Кайнан му стана много обидно. - Кажи ми откъде знае за болницата?
О, боже! Сърцето му лудо се разтуптя. По време на пребиваването си тук Кайнан не беше направил нищо лошо, но предишната му работа в Егида сега му се струваше като предателство.
- Аз му го казах. Миналата година. Когато разбрах за нея от Тейла. Но тогава все още не работех тук.
- Кой още знае? - Кайнан замълча и Ейдолон болезнено го стисна. - Кой!
- Не мога да отговоря на този въпрос.
Очите на Ейд гневно проблеснаха.
- Помисли си добре. Длъжен съм да защитя това място.
- Няма за какво да се тревожиш.
- Тогава защо военните са изпратили сестрата на Ерик да те търси?
От минута на минута ставаше все по-зле.
- Дори не знаех, че той има сестра.
- Има - обади се и Рейт. - Така се случи, че тя е половинката на Шейд.