Явно светът беше малък, а армията - още повече. Дяволите да го вземат, нищо чудно, че я бяха изпратили след него. Той отдавна не числеше на служба при тях, но за известно време им беше информатор. Докато не започна работа в болницата. Тогава прекъсна всичките си контакти и с Егида, и с Подразделение Хикс. Само от време на време помагаше на Тейла. Предишната му работа будеше прекадено много спомени, а най-неприятно беше, че сега се чувстваше така, сякаш беше преминал на страната на врага. Ако военните разберяха с какво се занимава тук, лесно щяха да го приберат и затворят за неопределено време. И дори да направят нещо по-лошо.
- Моля те, Кайнан - за пръв път в живота си той чуваше Ейдолон да говори с някого с такъв тон. - Отговори ми.
- Не мога.
В същия миг Рейт до него се озова. Прегърна го небрежно през раменете и го стисна. Пръстите на ръката му притиснаха някаква точка върху тила на Кай и напълно го обездвижиха.
- А беше започнал да ми харесваш, смъртен - тихо проговори на ухото му Рейт. - От цялата си душа се надявам да не си поставил болницата под удар. - Гласът му зазвуча по- ниско и по-грубо: - Хайде да видим какво се крие в жалкото ти човешко мозъче.
Пазителите винаги носеха със себе си магически талисман, който ги защитаваше от чуждо проникване в съзнанието. Кай беше изхвърлил своя преди месеци. Въпреки това той помнеше основите на заклинанието и затова побърза да го изгради. Усилията му накараха Рейт да се разсмее.
- Мислиш ли, че ще помогне?
Кай изведнъж се озова на плажа. Напълно сам, ако не се смяташе силуетът на жена в далечината, която вървеше към него. Тя носеше розова плажна рокля, дълга до коленете; същата като тази, която някога имаше Лори. Сърцето му се присви от горчива надежда и затуптя по-бързо. Колко много непознатата приличаше на нея. Жената се приближи и се усмихна. С усмивката на Лори.
Браво на Рейт! Кайнан знаеше, че това беше негова работа, но все пак не можа да се сдържи и въздъхна: - Лори?
Тя се затича и се хвърли върху гърдите му. От тласъка той се олюля и падна на пясъка, като я увлече след себе си.
- Що за глупости? - изрече той. - Ти си мъртва. Рейт, приключвай!
-Шшт - отговори тя и притисна пръст към устните му. - Разкажи ми за Ерик.
Той поклати глава. В ушите му шумеше, мислите му се лутаха. Менталните му щитове се огънаха.
- Кайнан, разкажи ми.
- Ерик служи в Подразделение Хикс - отряда за паранормални явления. - Проклятие, наистина ли той беше казал това на глас?
- Да, каза го - и Лори потърка нос във врата му така, както правеше винаги когато искаше да правят любов бавно. - Ти си им казал и за болницата на демоните. Нали?
Кайнан въздъхна тежко, но усещането за неправилност на случващото се не отминаваше. Рейт беше... Кой беше този Рейт?
- Отговори ми, любими - прошепна нежно Лори.
- Да, казах им. Но не им разкрих местоположението й. - Когато самият той беше разбрал за нея, вече не работеше за военните.
- Кажи им.
- За нищо на света.
- Скучая по теб, Кай. Прости ми за всичко. - Лори плъзна ръка по корема му. Пръстите й се промушиха под колана на панталона му преди да го яхне и да започне да се отърква в слабините му така, както го беше направила Джем. А Джем беше толкова сексуална и...
- Моля те, Кай. Нека правим любов.
- Толкова те обичах, Лори. - Той я прегърна и се превър тя с нея така, че сега тя лежеше на гръб, а той - върху нея. Кайнан рязко вдигна ръцете й нагоре и ги притисна към пясъка. Нямаше да допусне повече да го прави на глупак. - А ти ме предаде и ме изхвърли. - Тя се извиваше срещу него, в опит да го възбуди. Не се получаваше.
- Разкажи ми за болницата за демони. Какво точно съобщи на Подразделението?
Кайнан се намръщи.
- Не съм контактувал с тях от нощта, когато те видях с Рейт.
Рейт! Шибан кучи син такъв!
Изведнъж Кайнан отново се върна в офиса на Ейдолон с лудо туптящо сърце.
- Проклет да си! - прошепна той. - Проклет да си!
Той се отскубна и се отдръпна от демона. Краката едва го удържаха и се наложи да се хване за края на бюрото на Ейд. След което застина и се присви. Очите му останаха затворени, докато той отчаяно се опитваше да се вземе в ръце. Лори изглеждаше толкова истинска, но Рейт го беше принудил да признае реалността.
- Аз толкова те обичах, Лори, макар че ти ме предаде...
Обичал ли? Нима вече не я обичаше?
Той се олюля от преживяното сътресение и продължи борбата си с гаденето, докато слушаше как Рейт преразказва на брат си какво беше успял да изкопчи от подсъзнанието му.
- Съжалявам, че ни се наложи да прибегнем до този метод - каза Ейд. - Но трябваше да разберем какво криеш. Ние ще си траем за Подразделението, докато те не ни закачат. Обещавам!