- Значи, си отдаден на работата си с цялата си душа - и тя се приближи към него, за да пропусне напред някакво страшно двуглаво същество. - А защо избра точно тази професия?
Той въздъхна, наясно, че трябва да й обясни колко беше сериозен.
- Освен че притежавам способност да съблазнявам жените и да се възпроизвеждам, аз умея отлично и да лекувам. Когато с братята ми направихме болницата, реших, че няма да изгубя няколко години, за да стана лекар - и той присви рамене. - Спецификата на работата ми позволява да оказвам първа помощ на пациенти, а после да ги предавам в ръцете на други специалисти. Така не ми се налага да прекарвам с тях много време и да се привързвам. Както го прави Ейдолон например.
- Не е необходимо непременно да се привързваш.
- Зависи от гледната точка.
Изглежда, че Шейд имаше само една гледна точка по този въпрос. Двамата свиха зад ъгъла и Руна едва не връхлетя върху клетка, в която имаше някакъв крилат демон. Съдейки по извития черен клюн и силните остри нокти, съществото явно беше хищник. Руна дори не искаше да се замисля какво точно ловуваше то. Демонът просъска срещу нея и запляска с едното си крило. Другото беше гипсирано.
- Какво е това? - попита тя, като внимателно заобиколи клетката.
- Нещо като чистач.
- Нима не трябва да го види ветеринар или нещо такова?
Тя изумено наблюдаваше как Шейд се приближи, пъхна ръка в клетката на демона и приглади разрошените му пера. В отговор демонът започна да издава крякащи звуци.
- Да, трябва. Но както вече се досещаш, демоните ветеринари са рядкост. И голяма част от тях работят в клиниките на смъртните. Някой е донесъл демона тук и Ейд не е можал да откаже. Той лекува почти всички животни, освен няколко екзотични вида. Дори веднъж го направи за кучето на Скалк.
Върху устните на Шейд се появи печална усмивка. Руна хвана ръката му с желание да го утеши, но щом усети как той се напрегна, с въздишка разтвори пръсти.
- А другите парамедици? - попита тя, за да смени темата. - И те ли са като теб?
Шейд тихичко изцъка с език и продължи да гали демона.
- В какъв смисъл? Също толкова недружелюбни ли?
- Ами - да. Е, Люк също работи като парамедик, но аз съм сигурна, че не обича животни.
Изведнъж Руна беше обгърна от горещата вълна. Тя чу груба ругатня - Шейд беше бесен.
- Мечтая си да го пребия за това, което е сторил с теб.
- Значи, все пак си приличате?
- Не - и той отново тръгна по коридора. На Руна й се наложи да се затича, за да не изостане. - Голяма част от нас стават парамедици, защото обичат адреналина. Никога не знаеш кого ще се наложи да спасяваш, когато си на дежурство. Понякога ни викат при улични битки. Скалк обичаше... - той се спря и стисна ръце в юмруци.
- Жалко, че не мога да се запозная с нея - тихо каза Руна. Шейд отново рязко спря и се обърна.
- Защо?
В гласа му нямаше злоба, а само учудване.
- Защото си я обичал. И защото съм наясно, че не обичаш почти никого. - Шейд само стисна зъби, но погледът му се смекчи. Той бавно вдигна ръка и с едва доловимо докосване отмести косата от лицето й. Нежният допир премина по тялото й подобно на мощен електрически заряд.
- Господи! - неясно промълви той. - Колко ми се иска...
- Какво, Шейд? - тя посегна за ръката му, потри нос в дланта му и игриво я захапа. Видя как очите му потъмняха, клепачите му се притвориха, и в погледа му проблесна чувствено обещание. - Какво би искал?
Но той изведнъж се отдръпна. Стъпките му отекнаха тежко, когато се обърна и продължи напред.
- Нищо.
Невъзможен мъж! Руна вече се беше научила да го разбира добре и нямаше как да не се усети, че не беше подходящ момент да го притиска. Затова мълчаливо го последва към фоайето, където се намираха вратите на кабинетите. Докато вървяха натам, тя с изненада установи, че всички прозорци гледаха към фоайето, а не към улицата. И че досега не беше видяла нито един прозорец, който да гледа навън.
- Ние сме под земята, нали? - попита тя, чувствайки се като глупачка, че не го беше забелязала по-рано.
- С оглед на точността, ние сме в самия център на Ню Йорк, под изоставен подземен многоетажен паркинг.
Тя разсеяно се огледа наоколо.
- Явно вие, демоните, имате първокласни строители.
Шейд изсумтя в знак на съгласие, но веднага изохка, ко- гато върху му връхлетя Кайнан.
- Кайнан, трябва да поговорим - започна Шейд.
- Братята ти току-що се ровичкаха в главата ми, така че дай да отложим веселието за после, става ли?
- Кайнан? - повтори Руна. Тя имаше за задача да намери този човек и точно заради това се беше оказала въвлечена в цялото това безумие. Мъжът се намръщи.