- Ти си сестрата на Ерик.
Тя само кимна и внимателно започна да го оглежда. Кай- нан беше оцелял след битка, в която беше загинал целият му отряд, също както и вражеския, след което съвсем самостоятелно се беше разправил с фангорг. Нима този беше човекът, предал смъртните и преминал на страната на врага?
- Военните знаят ли къде съм и с какво се занимавам?
- Да. - Руна все едно му заяви: аз те предадох. Трябваше да му отдаде дължимото - мъжът по никакъв начин не издаде емоциите си. Дори и да беше уплашен - това не му пролича. Той само кимна отсечено и се обърна към Шейд.
- Надявам се не смяташ, че ще рискувам безопасността на болницата? - Кайнан отново погледна към Руна. - Приятно ми беше да се запознаем - изрече той и ги подмина. Тя продължи да гледа след него, докато гърбът му не се скри от погледа й, и едва тогава се обърна към Шейд:
- Вярваш ли му?
- Да - последва бързият отговор. - Той е същият като Ейдолон, само че в облика на смъртен. Навсякъде се придържа към това свое благородство.
Руна ахна театрално:
- 0, какъв ужас! Трябва да бъде убит. И то незабавно!
Шейд безмълвно се втренчи в очите й и тя реши, че го е разсърдила. За пореден път днес. Но след известно време едното ъгълче на устните му бавно се вдигна нагоре.
- Какво?
- Твоята вълчица ми харесва - изрече той. Но изведнъж се изчерви и отново забърза напред. Явно току-що осъзнал грешката си: че е потвърдил правотата й, след обвиненията й, че лъже в чувствата си. На него наистина не му беше все едно. Оставаше само да го принуди да признае.
Глава 16
Шейд не искаше да изпуска Руна от поглед, докато се занимава с книжата в кабинета си. Но тя съвсем справедливо беше отбелязала, че той вероятно развива параноя. Така въпреки свитото си сърце, Шейд й разреши да се огледа в административното крило, докато съставяше графика с дежурствата на парамедиците и отхвърляше писарската работа, която се беше натрупала върху бюрото му, докато беше в подземието на Роуг. Да работиш в кожени ръкавици, беше неудобно, но Шейд не се решаваше да ги свали. И не само защото се страхуваше, че братята му или Руна щяха да видят ръцете му, а защото самият той не искаше да вижда как собственото му тяло изчезва късче по късче. Беше му много по-лесно да се преструва, че всичко е наред. Дори отлично.
- Може ли да си взема нещо за пиене от стаята за почивка? - попита Руна.
- Прави каквото искаш, само не излизай извън сградата.
- Вече ти обещах. Не се тревожи, никъде няма да ходя.
- Просто бъди внимателна. Някои от сътрудниците ни изобщо не са ангелчета. - Но проблемът не беше в това. Роуг се беше осмелил да се появи в болницата и Шейд не искаше да рискува.
Шейд чу как Руна тръгна към стаята и когато стъпките прозвучаха отново, той беше толкова потънал в работата си, че изобщо не допусна, че може да е някой друг. В рамката на отворена вратата беше застинал Рейт, чието напрежение буквално се излъчваше на вълни от него.
- Махни си ръкавиците.
По дяволите!
- Върви на майната си!
- Не ме карай да ти ги сваля аз.
Сърцето му ускори ритъма си. Рейт знаеше. Или поне се досещаше.
- Може би просто ще ми разкажеш какво се е случило?
Вместо отговор, Рейт обърна очи към тавана и Шейд разбра, че следващите му думи няма да му харесат. Макар че с брат му винаги беше така.
- Не исках да ти казвам по-рано. Обърнах се към съвета на семинусите. И ги попитах дали се е случвало инкуб да създаде връзка с варг. Знаеш ли какво ми отговориха?
- Нямам представа, но предполагам, че сега ще го чуя, нали?
Рейт изведнъж го погледна много сериозно.
- Случвало се е само веднъж и е завършило трагично. Връзката е била едностранна. Позната ситуация, нали? Шифтърите не могат да формират връзка с демони от нашия вид, така че онази самка по време на разгонването си е предпочела друг самец - също шифтър. След което двамата убили семинуса.
- Това не ме безпокои - отвърна Шейд. Дишането му се учести и започна да му се вие свят.
- Тоест, готов си да я убиеш?
- Рейт! - изръмжа ниско и заплашително той в отговор.
- Но ти казваше, че ще го направиш. Време е.
Шейд скочи, хвърли се към брат си и го повали на пода. Но Рейт успя да го удари по ребрата с такава сила, че болката прониза тялото му като светкавица. Гневът придаде на Шейд сили да я изтърпи. Във въздуха се размаха юмруци и той с удоволствие чу скърцането на кожата на ръкавиците, когато ръцете му се срещнаха с тялото Рейт. Ала брат му все пак успя да го удари в лицето. Устата му веднага се напълни с кръв, а пред очите му проблеснаха звезди. Шейд му отвърна с размах, като го удари с лакът в гърлото. Той започна да се отбранява по-сериозно, но в следващия миг усети как полита назад. Бюрото, върху което се приземи, се счупи под тежестта му и гръбнакът му едва оцеля. От болка и гняв всичко около Шейд потъна в червена мъгла. Той ясно осъзна, че Рейт не се биеше с цялата си сила - иначе лесно би счупил всичките му кости. Затова се преобърна, хвана брат си за глезена и го дръпна рязко надолу. Едва успя да се отмести, когато пред очите му се мярна юмрук, насочен право в носа му. Ударът беше поет от скулата и болката избухна в лицето му. Ръмжейки от ярост, Шейд отново се нахвърли върху брат си и със сила го удари в корема. Ударът накара Рейт да изохка, което си беше победа, макар и малка, защото той винаги търпеше мълчаливо.