Изведнъж две силни ръце сграбчиха Шейд за раменете и го издърпаха назад. Рейт се претърколи и се изправи, озъбен, с блестящи златисти очи. Самият Шейд вероятно изглеждаше по същия начин.
- Достатъчно! - извика Ейдолон и застана между тях. Шейд, без да му обръща внимание, се опита да го заобиколи и отново да се нахвърли върху Рейт, но големият му брат го хвана през кръста и го блъсна към стената. - Полудя ли? - изрева той заплашително. - За какво си мислехте и двамата?
- Лично аз - да пребия Рейт!
Ейдолон отново заби пръст в гърдите на Шейд.
- Това няма да помогне - но Шейд изобщо не го слушаше. Той мечтаеше само за едно: да пусне кръв на брат си. Рейт се приближи.
- Ами питай го защо не си сваля ръкавиците, Ейд? Шейд все още усещаше в устата си отвратителния вкус на кръвта.
- Затвори си шибаната уста! - извика той, и се опита да прониже Рейт с поглед. Брат му отвърна със същия поглед. Ейдолон пусна Шейд.
- Обясни какво става.
- Тъкмо смятах да отскоча до Ирландия, за да търся Роуг, когато изведнъж ме спря Люк. - Рейт говореше на Ей- долон, но не сваляше очи от брат си. - Каза ми, че Шейд изчезва. И аз дойдох тук. Исках да му влея малко мозък.
- Е, страхотно ти се е получило - изрече Ейд. Той се отмести настрани и присви устни с неодобрение.
- Хайде, Шейд! Свали си ръкавиците и ни докажи, че не ти пука за шифтъра. - Рейт поклати глава. - Тя ти помогна да преминеш през прераждането, но повече не ти е нужна. Ти каза, че ще я убиеш. Докога ще се бавиш?
Ейд се намръщи.
- Шейд, какво става с теб?
Не! О, не! Сърцето му се сви от болка. Не, не беше не - говата. А на Руна. Тя стоеше на прага бледна, с трепереща брадичка. Явно беше чула всичко. Някои сякаш го удари по главата. Сълзи. Дяволите да го вземат! Тя знаеше, че той я беше предал.
- Руна - изхриптя той. Тя изпусна кенчето с газирана вода и побягна. Той изруга, измъкна се от захвата на Ейд и понечи да се втурне след нея, но Рейт го хвана и го задържа.
- Ние ще се погрижим за нея. Но ти трябва да я забравиш. Веднага. И завинаги.
-Не! - Шейд не беше дори наполовина толкова силен, кол- кото Рейт, но все пак успя да се освободи от ръцете му и изхвърча от офиса. Трябваше да намери Руна преди братята си. Докато те не я бяха убили. От любов към него. Или докато Роуг не се беше добрал до нея. И не я беше убил от омраза.
Руна летеше по коридорите, усещайки как очите й парят от сълзите. Болката от предателството на Шейд прогаряше сърцето й като с нажежено желязо и я пронизваше до върховете на ноктите. Гаден кучи син! Беше й се сторило, че не му е безразлична; че той просто не може да го признае на глас... А той я беше измамил за втори път. С тази разлика, че вторият път самата тя му го беше позволила; с тази разлика, че този път нямаше да свърши като първия - само с разбитото й сърце. Той беше разрушил целия й живот. Ако те измамят един път - позорът беше за измамника. Ако те измамят втори път - позорът беше за теб. Ако го направят трети път... тя щеше да умре. Трябваше да се махне от болницата.
Задъхана се от страх, тя импулсивно търсеше изхода. Болницата беше разположена под земята, но линейките по някакъв начин влизаха и излизаха от нея. Трябваше някъде да има изход. Тя знаеше, че в отделението на Бърза помощ има Хераугейт - двамата с Шейд я бяха използвали, за да стигнат дотук. Както и да напуснат това място. Но тя дали щеше да може да го направи сама? Трябваше да се пренесе там, където беше безопасно. Някъде по-наблизо до щаба на армията. Ако Ерик стигнеше до нея преди Шейд, той щеше да я защити.
„Тя повече не ти е нужна!“
Думите на Рей се забиха в нея така, сякаш я прониза без жалостното острие на кинжал. Тя очакваше Шейд да опровергае брат си, но той мълчеше. Следващите думи едва не накараха сърцето й се спре.
„Ти каза, че ще я убиеш.“
Боже мили!
Руна нахлу в приемната на Бърза помощ, но рязко спря, щом забеляза, че медицинската сестра със синя кожа обърна главата си на 180 градуса и се втренчи в нея с ослепително белите си очи. „Успокой се! - заповяда си Руна. - Тихо. Не трябва да привличаш внимание.“