- Зная къде си.
Руна скочи, прелетя над храста и се вряза в широката му гръд. Сблъсъкът запрати и двама им на земята.
- Мамка му! - изохка демонът. Да, той явно отлично копираше навиците на брат си. Роуг замахна с ръка и отблъсна Руна към ствола на дървото. Тя се удари в него, но веднага скочи на крака. В облика си на варг тя беше по-силна, отколкото Шейд в облика му на човек.
- Руна, чуй ме - проговори меко и ласкаво демонът с гласа на възлюбения й. Явно Роуг познаваше много добре всички в болницата, защото тя почти му повярва. - Не искам да ти причиня болка. Преобрази се и ще поговорим.
Тя отново му се нахвърли. И този път почти успя. Ноктите й се забиха в раменете му, а челюстите й почти се сключи около гърлото му. Устата й се напълни с топла, гореща кръв. Тя стисна по-здраво зъби и... усети как скубе козина.
Роуг изведнъж се беше превърнал в огромен черен
шифтър, също както го беше направил Шейд по време на пълнолунието. Ръмженето му предизвика тръпки по цялото й тяло. Зверовете се затъркаляха по земята, като се хапеха един друг, и навсякъде се разхвърча козина. Руна се съпротивляваше с всички сили, но Роуг я обхвана с лапи, преобърна я и я притисна към земята с муцуната надолу. Няколко секунди той я задържа така, захапал тила й. Ноктите му се бяха забили под ребрата й и той продължаваше гърлено да ръмжи. Роуг беше поне два пъти по-тежък от нея и - о,
боже! - Руна изведнъж усети как в бедрото й се опира твърд член.
От гняв и безсилие очите й се насълзиха. Тя беше сигурна, че Роуг ще я убие, но не преди да я изнасили и измъчва. Затова мислено закрещя от ужас, с надежда да бъде чута от Шейд. Най-вероятно той нямаше да си направи труд да откликне на зова й; точно обратното - щеше да се зарадва, че някой ще свърши мръсната работа вместо него. Трябваше да остане в болницата. Разбира се, Шейд възнамеряваше да я довърши, но той поне би го направил бързо.
Тя отново се напрегна, събирайки силите си за нова атака, но Роуг я притисна по-силно към земята. И двамата кър- вяха, но изглежда, неговите рани бяха по-тежки. Странно, но демонът сякаш се сдържаше... Сякаш се опитваше да не й причинява излишна болка.
Ситуацията напълно беше излязла извън контрол. Шейд успя да стигне до Хароугейт и да види как Руна влиза вътре. Но когато забеляза до нея Франк, кръвта във вените му се смръзна. Смъртните не можеха да използват портала.
Той едва не полудя, докато чакаше порталът отново да заработи. Сдържаше го единствено присъствието на Ей- долон. Когато порталът се освободи, той се втурна в него заедно с братята си. Шейд не хранеше опасения по повод нетърпението им. В момента на тях не им пукаше за Руна, защото бяха тръгнали след Роуг.
Нишката на обвързването им буквално трепереше от обхваналия я ужас и настойчиво му показваше пътя към нея. Без да се бавят, Ейдолон и Рейт тръгнаха след Роуг. Шейд го видя как се преобразява и полита над дърветата. Дано успееха да го хванат. В момента го интересуваше не Роуг, а вълчицата, която продължаваше да притиска към земята.
Тя трепереше от умора, страх и безсилен гняв, което му помогна изключително много да сдържи възбудата си, която го беше обхванала по време на схватката им. Дали тя все още го смяташе за Роуг?
Вероятно Руна се страхуваше и от него. Тази мисъл предизвика болка в сърцето му. Той не беше чудовище. Не беше. Но защо дори сам не вярваше на думите си?
- Руна...
Вместо името й, от устата му излезе дрезгаво ръмжене и Шейд се усети, че все още не се беше преобразил. Той бавно и внимателно разтвори зъбите си, с които я беше захапал за тила, но не се отмести. Тя отново се напрегна и той се съсредоточи, за да приеме обратно облика на семинус. Вълчицата беше огромна и Шейд беше наясно, че рискува.
- Руна. Аз съм.
В отговор тя започна злобно да ръмжи. Да, определено нямаше да му е лесно.
- Мога да ти го докажа. Роуг не знае как се запознахме двамата с теб - зашепна той на ухото й, отърквайки скула в меката козина, която гъделичкаше устните му. - Той няма как да знае, че в онзи ден те изведох от кафенето и те обладах в задната пресечка. Ти беше толкова сексуална и толкова тясна, че едва не свърших още преди да вляза в теб.
Докато говореше Шейд се вслушваше в тъмната тишина на нощта. Затова чу как се учести дишането й при споменаването на онзи ден.
- Той не знае, че най-много обичам да те наблюдавам, докато ти дарявам удоволствие. - Руна притихна под него и той разбра, че тя му беше повярвала. И беше осъзнала думите му. - Ти знаеш, че това съм аз. Преобрази се. Мога да ти обясня онова, което чу в болницата. - Той веднага усети как напрежението в тялото й отново се повиши. Усети колко е объркана и колко я боли. - Моля те, лир... - той се спря по средата на думата. Лирша? Това ли възнамеряваше да изрече? Любима? Възлюбена моя? Дявол да го вземе! - Поговори с мен, моля те.