Тя трепереше цялата, но продължаваше да мълчи.
В далечината се дочуха гласове. Смъртни. Засега достатъчно далечни. Нямаше защо да се тревожи, но щеше да е по- добре, ако продължат този разговор на друго място. Демоните, според правилата, бяха невидими за хората, освен ако самите те не искаха да бъдат видяни. Но демон в човешка форма и варг нямаше как да останат незабелязани.
- Сега ще те пусна. Не прави резки движения - и той бавно се отдръпна. Коленичи до нея, с ръце върху бедрата си, като се опитваше да изглежда колкото се може по-без- обиден. И беше чисто гол. Дрехите му - разкъсани на парчета - лежаха на купчина на земята до тях. Този факт също трябваше да помогне. Той се осмели да погледне към ръцете си и видя, че бяха станали прозрачни до китките. Също както и краката му до глезените.
В този момент Руна скочи, обърна глава към него и му се озъби. 0, тя беше просто огромна! И толкова красива. Козината й проблясваше на лунната светлина, а очите й светеха с жълт пламък.
- Ела тук - умоляваше я той. И беше искрен - прекалено много беше заложено на карта. Тя можеше да го убие или просто да го изостави. В случая това нямаше да е от значение, защото той така или иначе щеше да умре.
За миг въздухът сякаш застина. Руна тихо изсумтя и започна да се трансформира. И тъй като Шейд знаеше, че тя не иска да я гледат в този момент, си наложи да отмести очи. Той изчака, докато пукането на костите й спре, и когато отново я погледна, тя вече стоеше гола пред него.
- Трябва да отидем на безопасно място - започна да я убеждава той с ласкав глас, но по изражението на лицето й бързо се досети, че беше казал грешните думи.
- Безопасно? - и тя се разсмя горчиво. - С теб? Шегуваш ли се? Защо ме спаси от Роуг? Да го беше оставил да свърши всичко вместо теб.
- Наясно съм какво чу, но се кълна, че не смятам да те убивам.
- Ще оставиш това на някого от братята си ли?
- Никой няма да те докосне дори с пръст. Няма да им позволя, Руна.
Тя обви ръце около себе си и започна да трепери.
- Но си възнамерявал да им позволиш.
- Да - отговори честно той, наясно, че времето за лъжи помежду им беше минало.
В очите й избухна болка. Той би направил всичко, за да
я успокои, но двамата отдавна бяха прескочили този етап на отношенията си.
- Ти явно мечтаеш да се освободиш от тази връзка. Дори не съм предполагала, че толкова силно ме мразиш.
Боже! На Шейд толкова му се искаше това да е истина. Жалко, че Руна не знаеше колко много беше раздразнен той от факта, че не може да се застави да я ненавижда.
- Точно в това е проблемът, че не изпитвам омраза към теб - изръмжа той.
- Сериозно? - тя го гледаше, зяпнала от изненада. - Явно не е шега. Ти искаш да ме мразиш? Ама ти да не си някакъв изрод?
И тя недоволно тръсна глава, явно в опит да разбере какво се криеше зад странните му думи.
- Чуй ме... - изрече той, но замълча, щом чу стъпките. Шейд скочи на крака и прикри Руна с тяло. Много се надяваше това да е един от двамата му братята; и то желателно този, който беше способен да мисли разумно.
- Кой е това? - шепнешком попита Руна.
- Не се показвай.
Иззад дърветата се появиха двама демони и сърцето на Шейд едва не спря. Демоните бяха от различни видове - единия беше найтлиш, а втория - семинус, който още не бе преминал през прераждането. Шейд можеше да види по символите му, че двамата с непознатия имаха в миналото общ прародител. Демоните бяха с униформата на Карцерис - органа, който залавяше и затваряше демони, нарушили неписаните им закони.
Найтлишът пристъпи напред.
- Шейд, сине на Кейн, обвинен си в убийството на варг с цел да му попречиш да реализира Правото на първия. Какво можеш да кажеш в своя защита?
- Ти си убил Люк? - ахна Руна.
- Много ми се иска да дам положителен отговор - каза Шейд - но не съм го направил аз.
Семинусът сведе глава.
- Този въпрос ще го реши Съдът. Твоето заявление е прието като такова. Последвай ни.
Ще имат да вземат да ги последва! Разбира се, съдът щеше да изясни всичко, но той не можеше да остане в затвора и да изчака, докато бъде оневинен. Роуг беше тръгнал след Руна и той не възнамеряваше да я оставя без защита.
Затова Шейд само се усмихна.
- Разбира се. Разрешете ми да се сбогувам - и преди демоните да му откажат, той се обърна към Руна. Погледът й беше изпълнен с недоумение и гняв; гняв, който се усещаше и в напрегната й поза.
- Сега ще побегнеш към Хароугейт - прошепна той в ухото й. - Аз идвам след теб. Чакай ме две минути. След това търси или Ейдолон, или се премести в болницата, ясно?