-Мислиш ли, че може да си причини нещо?
- Колкото и невероятно да звучи, той се опитва да се държи в ръце. Само защото е готов да тръгне да те търси. И защото мисли, че имаш нужда от помощ.
Главоболието му се усили.
- По дяволите, не искам да му казваш къде сме.
- В такъв случай по-добре двамата да не мърдайте оттам. Освен ако ти не...
- Не започвай!
- Злосърдието е, нали? Влюбил си се в Руна.
Шейд рязко си пое въздух.
- Не мога да говоря сега за това. - Иначе цялата тази кошмарна ситуация щеше да стане още по-реална. И без това скоро щеше да се превърне в безплътен дух.
Ейд грубо изруга.
1- Няма да те дам просто така.
- С нищо не можеш да ми помогнеш. Аз съм си виновен.
Шейд непрестанно правеше грешки още от деня, в който го бяха проклели. Той беше свикнал да мисли, че Рейт е черната овца в семейство, но самият той го беше надминал с грандиозна преднина.
Глава 17
Докато Шейд продължаваше да разговаря с брат си, Руна се върна в спалнята и седна на леглото, измъчвана от въпроса какво да прави. Шейд твърдеше, че няма намерение да я убива, но в този момент й беше трудно да му вярва. По един или по друг начин той все пак възнамеряваше да се избави от нея и затова тя все още се страхуваше.
Каква глупачка беше само. Да направи два пъти една и съща грешка.
Шейд влезе в стаята и застина на вратата с телефон в ръка; ръка, която беше станала почти прозрачна. Пръстите му се разтвориха и телефонът тупна на пода.
- По дяволите! - въздъхна той, без да направи опит да го вдигне.
- Какво става с теб?
- Не искам да говоря за това.
Руна скочи.
- Знаеш ли, че не ми пука какво искаш! Длъжник си ми!
Стори й се, че върху лицето му се изписа вина.
- Не мога.
- Мога ли поне разбера защо искаш да ме убиеш? Или тази тема също е в списъка със забранените? Смятал си, че само това е начина, по който можеш да се освободиш от тази връзка? Или има друга причина? - Шейд не отговори и Руна се ядоса. Тя замахна и го удари по лицето с всичка сила. Ръката й веднага изтръпна, а върху скулата му се появи яркочервен отпечатък. - Боже, колко ли сте се смели с братята си за моя сметка? Няма как да не си си помислил: „Руна е толкова жалка, горката, и съвсем се е побъркала от самота. Врича ми се винаги да е до мен, макар че не е длъжна да го прави“.
В тъмните дълбини на очите му се размърдаха сенки.
- Никога не съм ти се надсмивал - горещо възрази той. - И не те смятам за неудачница.
Тя горчиво се разсмя. Звукът отекна странен и зловещ в тишината на дома.
- А би трябвало. Направо ми се повдига от самата мен. - Тя поклати глава и обходи стаята с поглед. - Знаеш ли кое е най-лошото? Даже и наясно, що за демон си, аз се влюбих в теб. За втори път.
- Не исках това, Руна. И го казах още в самото начало.
- Да, вярно. Каза ми. Определено ме накара да го разбера - гласът й беше пропит с горчивина. - Разбира се, нима сега мога да те упрекна? Ти с всички сили се опитваше да предизвикаш у мен омраза, а аз толкова много мечтаех за любовта ти, че си затварях очите за всичко. Виновна съм само аз. Е, надявам се, че ти е олекнало.
Да, тя определено имаше сериозни проблеми с мозъка. Същите, които имаше и майка й. Тя по същия начин не можеше да изостави своя мъж алкохолик; мъжът, който й изневеряваше и я пребиваше от бой. Очевидно Руна беше наследила този дефектен ген. В един момент баща й приключи с пиенето и престана да пуска ръце на жените, но по онова време тя толкова се беше разочаровала от него, че изобщо не й пукаше.
Да има начин поне част от тази горчивина и омраза да насочи срещу Шейд. Тя отмести очи от него, молейки се глупавата й наследственост да не позволи отново да' падне в обятията му. Слабата светлина леко проблясваше върху кожените играчки по стените и те сякаш насмешливо й намигаха.
С колко ли жени ги беше използвал? И колко от тях беше заставял с тяхна помощ да проливат сълзи от наслада?
Горчивината заседна като буца в гърлото й. Гласът й не се подчиняваше, но тя някак си успя да произнесе:
- Нека всичко това приключи, Шейд. Искам чувствата ми към теб изчезнат. Не искам да приличам на майка си. - Тя захвърли халата и се приближи към стълба, от чийто връх висяха кожени белезници. - Давай! Накажи ме както всички останали. Не показвай страх точно сега.
- Няма да правя нищо с теб, Руна. - Гласът му секна и тя почти го съжали. -Никога повече.
- Това пък защо? С другите можеш, а с мен - не?
- Те го искаха по друга причина. В някои от тях се таеше мрак. Други просто харесваха болката. Защото тя ги възбуждаше.
- Вероятно и с мен е така - тихо проговори тя. - Всъщност аз съм твърдо убедена, че харесвам болката. Да те обичам, е болезнено, а аз не мога да спра.