- Престани да го повтаряш. - Той отстъпи крачка назад и едва не настъпи телефона. - Престани да казваш, че ме обичаш.
- Тогава ми помогни. Използвай камшика. Нека болката, която ме изгаря отвътре, да стане физическа.
- Руна - простена Шейд. - Моля те, недей. Моля те...
Тя притисна чело към стълба и затвори очи, като се опитваше да диша равномерно.
- Ще го направиш, Шейд. Длъжник си ми. Ти трябва да го направиш.
Той усети как коремът му се присвива. Догади му се. Да, той наистина й беше длъжник, но въпреки всичко не можеше да й даде онова, за което настояваше. Миналия път тя знаеше, че той няма да й причини болка.
Първия път тя беше движена от любопитство, докато сега изпитваше странна потребност, която Шейд не разбираше, но отчетливо усещаше благодарение на връзката им. Желанието й за подчинение изглеждаше тъмно, порочно и странно съблазнително като грях. В края на краищата Шейд се предаде, потръпвайки в очакване.
- Хвани се за стълба с две ръце - гласът му се беше променил и това го подразни. - Защото категорично отказвам да те окова.
За малко му се стори, че тя ще започне да спори - у новата Руна имаше достатъчно инат за това - но тя послушно обхвана стълба с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
За първи път Шейд съжали, че не притежава дара на Рейт. Той с удоволствие би проникнал в съзнанието й и би я накарал да повярва, че е направил с нея всичко, каквото беше поискала.
Стройното тяло, притиснато към стълба в уязвима поза, и гъстите кичури коса, които я покриваха до талията, накараха Шейд да усети как въпреки нежеланието му, собственото му тяло недвусмислено реагира. Той внимателно премести косата отпред върху гърдите й и чу тихата й въздишка на очакване. Боже, тя наистина го искаше! Самият Шейд също започна да диша учестено. Той отчаяно се опитваше да сподави желанието си, но от това само се възбуждаше повече.
Може би щеше да може да я разсее, като редува болката с удоволствието... И наблегне на удоволствието. Шейд леко се успокои, че е взел правилното решение. Руна изобщо не беше толкова глупава, така че щеше да му се наложи да бъде убедителен.
- Изправи се! - заповяда той и тя трепна. Беше изненада, но се подчини. Какво пък, не беше зле. Като признак на награда, той прокара леко пръсти по закръгленото й дупе. Погали я бавно по корема и после плъзна ръка по-надолу. Тя сепнато вдиша и той се усмихна.
- Смъртните се чувстват много уязвими без дрехи.
- А демоните?
- Не всички. Аз определено не се чувствам уязвим - и след като го каза, се избави от панталона си. - Напротив, чувствам се много по-сигурен, когато съм гол. - Той застана пред нея. - Стига разговори. Нито дума повече, докато не разреша. - От изпълнения й с гняв поглед лесно разбра, че тя не беше очаквала точно това. - Какво, кученце? Смяташе, че ще се разминеш само с едно шибане с камшик? - и той се наведе към ухото й. - Това, което правя с телата на жените, го правя и със съзнанието им.
Шейд вдиша дълбоко и усети наситения аромат на кожата й, примесен с възбуда и гняв.
- Аз не искам точно това - не издържа Руна.
Чудесно! Може би сега щеше да чуе отказа й от цялото това безумие? Шейд се надяваше тя да го направи, преди да се увлече прекалено. Той все още можеше да мисли ясно, но колкото по-силно се разгаряше желанието й, толкова повече щеше да замъглява разума му. Още малко и щеше да остане единствено голият му инстинкт; инстинктът му и нейното желание.
- Какво казах относно разговорите? - изрече той и я плесна по дупето достатъчно силно, за да остави красив розов отпечатък. Шейд чувствено погали горещата кожа на мястото удара и допирът накара Руна да простене и се притисне към ръката му.
Проклятие, толкова му харесваше да я докосва! И да слуша тихите звуци, които издаваше, когато е възбудена. Той плъзна пръсти между краката й, докосна копринената й плът и започна да движи ръка напред-назад по начин, който накара дишането й да се учести.
Членът му се втвърди и Шейд стисна зъби, за да се сдържи и да не я обладае веднага.
- Твоята стоп дума е Шейд. Повтори. И запомни.
- Ш-Шейд - прошепна тя и притисна дупето си към ръката му.
-Добре. Много добре.
Щеше да бъде много по-лесно, отколкото си мислеше. Той се усмихна, огледа висящите по стените секс играчки и избра кожена пръчка с дълга дръжка и плосък като лопатка подвижен край. Тази играчка при умело използване причиняваше умерена и приятна болка. А съчетана с правилните ласки, можеше да доведе до потресаващ оргазъм, който да бъде прикрит под формата на наказание.
Той пробно се шляпна по дланта и Руна подскочи от гръмкия звук.
- Ще ми разкажеш ли на какво се дължи желанието ти?