В очите и проблесна учудване.
- Какво?
- Очите в пода! - грубо я прекъсна той и я плесна отпред през бедрата. Тя послушно сведе очи.
- Нищо няма да ти кажа, докато се държиш така с мен.
- Сесиите протичат така, Руна.
- Аз не съм идиотка - промърмори тя, все още втренчена в пода. - Ако ти отговоря, няма да има нужда да бъда наказана за непослушание, нали? - След което предизвикателно вдигна очи и ги впи в неговите. - Ще ти се наложи да ме бичуваш, за да ме принудиш.
Шейд преглътна. И се изпоти. Паника го обзе.
- Какво? Мислеше да ме измамиш? Смяташе, че ще се пречупя, ако ме пошляпнеш няколко пъти с това? Налагало ми се е да понасям побои. Върви на майната си, Шейд, щом ме смяташ за толкова изнежена! - извика тя и изби пръчката от ръката му. - И вземи нещо по-сериозно. Като това например - и тя махна с ръка към стената.
Той проследи погледа й. Камшик. В устата му започна да горчи. Той се наведе и двигна пръчката.
-Не!
Руна замълча. Той почти беше отстъпил пред непоколебимата й решителност, много по-голяма от неговата. Идиот! Беше я сметнал за слаба. В живота си не беше срещал по- силен човек от нея. Трябваше да се съсредоточи. И да блъфира.
- Първо - започна Шейд, като се стараеше да говори уверено, - ти ще ми разкажеш кой те е бил. - Той се досети още когато тя спомена баща си, но искаше да го чуе от нея. Без за това да му се налага да й причинява болка. Споменаването на побоите просто го беше изненадало.
Руна продължи да мълчи, вероятно решила да не говори, и Шейд прокара плоския връх на пръчката високо по вътрешната част на бедрото й. Той започна да описва бавни кръгове по кожата й и тя започна да трепери. От нея се разнесе пленителния аромат на очакване, но Шейд не можа да определи за какво точно: за камшик или за удоволствие.
- Баща ми, разбра ли? Моят баща негодник.
Шейд леко я погали между краката с мекия край. Нещо като награда за послушанието, и Руна простена от удоволствие.
- Разтвори крака по-широко... да, точно така. - Той продължи леко да я докосва по слабините. - С какво заслужи това отношение от него?
Тя трепна, но не събра крака.
- С нищо.
- Тогава защо той постъпваше така?
- Защото... пиеше.
Добре. Стори му се, че е успял да я разсее от камшика. Започна да я гали по-силно, като при всяко движение я докосваше по клитора.
- Значи, е имал пристъпи на гняв? - Изведнъж в съзнанието му възникна плашещ образ - как Руна се пази от юмруците на баща си. По време на сесиите не рядко му се случваше да вижда откъслечни картини от чужди спомени, но този път видението му го потресе. Изведнъж му се прииска да убие онзи човек за всичко, което беше сторил с нея.
Сега поне беше наясно защо тя се опитваше да го провокира към насилие. Руна ненавиждаше баща си и смяташе, че ако Шейд започне да се държи по същия начин с нея, ще успее да намрази и него. Нима не съзнаваше, че няма да се получи? И тя, и Шейд, трябваше да разберат къде беше корена на психологическият й проблем, но Руна все още не беше готова за това.
- Къде е той сега? - изрече Шейд с ръмжене, без да успее да овладее гласа си.
- Мъртъв е. - Болката, която усети в думите й, толкова го изненада, че той изтърва пръчката. - Изостави ни, кога- то бях тийнейджър. За последен път се видяхме, когато той умираше.
- Защо... защо толкова преживяваш смъртта му, след като не си могла да го понасяш?
Руна бързо се обърна. Очите й горяха от гняв.
- Защото по онова време вече му бях простила. Ако искаш да чуеш историята по-нататък - знаеш какво трябва да направиш.
Шейд погледна към камшика.
- От това няма нужда - тихо каза той в последен отчаян опит да я накара да премисли. Но тя само поклати глава.
- Има. И ти го знаеш.
За нещастие, тя беше права. А това го вбесяваше. И го дразнеше. С тежки стъпки той се приближи до стената и свали камшика от куката, на която висеше. Камшикът натежа в ръката му като камък. Шейд се закле във всичко свято, че ще се избави от него. И ще го изхвърли веднага след това. Заедно с всички останали играчки.
Когато се върна при Руна, дишането му все още беше неспокойно.
- Къде беше майка ти, когато баща ти те биеше?
Тя го прониза с блеснали очи. О, да, определено имаше какво да каже. Но все още не беше готова. Трябваше й тласък.
Шейд застана до нея, сгъна камшика и го прокара по бе - драта й. Докосването му не й причини болка, но от гърлото й се откъсна стон на изненада.
-Разказвай!
- Тя работеше през цялото време. И не се досещаше за нищо.
- Смяташ ли? - меко попита я той. Собствената му майка знаеше дори колко пъти на ден беше кихнал, макар да ги деляха километри. Шейд подозираше, че смъртните жени по нищо не се отличаваха от демоните.