- Не го прави - тихо произнесе Рейт. - Тя и без това е понесла много - и той отмести очи. Ейдолон не разбра дали го направи, защото се притесняваше от съчувствието си, или защото се обърна да погледне към Шейд.
- Иначе ще го изгубим.
- Така или иначе го губим. Погледни го. Проклятието вече действа.
Сърцето на Ейдолон се присви от болка. Брат му беше прав. Изглежда, че Шейд се беше влюбил в Руна и нейната смърт само щеше да ускори събитията. Освен това, пред очите си той имаше жив пример. Трябваше само да обърне поглед към Кайнан. Кай никога не беше обичал Лори толкова силно, както в първите дни след гибелта й; когато болката от загубата й се подсилваше от спомените за нейното предателство.
Ейд си наложи да призове на помощ дългогодишния си опит и бързо прегледа Руна. За негово облекчение нервното изтощение се оказа най-големият й проблем. Шейд беше сдържал силата си. Но после погледна към безобразните рани по гърдите и корема на брат си и мислено се коригира. Относно себе си Шейд явно не беше сдържал силата си.
Ейдолон се съсредоточи, насочи енергията на дара си към върховете на пръстите, и сложи ръка върху рамото на Руна. Червените линии върху кожата на гърба и окърваве- ните й китки зараснаха веднага. Зад гърба му се дочу шум и той се обърна. Шейд явно беше дошъл в съзнание и беше направил опит да се изправи и да се приближи, но Рейт беше седнал отгоре му и го притискаше към земята.
- Пусни ме - изръмжа брат му, след което последва болезнен стон. Ейдолон нямаше как да не се досети, че Рейт отново го беше ударил.
- Проклятие! - измърмори Рейт. - Свърши ли вече там?
Ейд се намръщи. Шейд мъчително ръмжеше и се мъчеше да достигне до дръжката на камшика. Лошо. Той хвана Руна за ръката.
- Руна! - извика той. Тя се обърна, примигна разсеяно и се огледа. - Шейд ти е дал стоп дума. Произнеси я!
- Какво? - Тя придърпа одеялото и прикри гърдите си.
- Стоп думата. Коя е стоп думата? Освободи го!
Тя пребледня.
- Шейд - прошепна тя. - Шейд.
Шейд се отпусна бавно по гръб. Върху лицето му беше изписано облекчение.
- Прости ми, Руна - изхриптя той. - Моля те, прости ми.
- Какво се случи? - попита Ейдолон. - Защо си ранен?
- Казвай веднага - настоя и Рейт.
Нямаше смисъл да лъже и да увърта. Ейд стана от леглото, отпусна се на пода до брат си и насочи целителната си енергия към него.
- Не е съвсем така, както си мислиш, Рейт.
Рейт скочи на крака и направи неприличен жест с ръка.
- Аха, а аз лапам розови облаци, братле! А колкото до тези неща... - и той сграбчи чифт белезници от стената. - 0, много добре разбрах! Бедният ми болен брат - и той се разсмя гадно. - А аз си мислех, че Роуг е откачалката в семейството.
Руна скочи от леглото, без да обръща внимание на голо- тата си, и едва не събори Ейдолон в желанието си да удари Рейт в лицето. И за малко да успее.
- Не смей да сравняваш Шейд с Роуг! Ти не разбираш нищо. Още само една дума и ще те убия.
През целия си живот Ейдолон никога не беше виждал Рейт да губи звук и картина. Руна току-що беше успяла да извърши невъзможното.
Тя се отпусна на пода до Шейд, който беше посивял и трепереше. Голяма част от тялото му ту ставаше прозрачна, ту отново сива. Това, което беше направил той - да устои на желанието й да бъде наказана и да го прехвърли върху себе си - беше почти непостижимо.
- Прости ми - неразбираемо шептеше той. - Моля те, прости ми.
Руна го погали по лицето.
- Няма нужда. Не говори. Аз съм виновна. Ти толкова ми помогна... - очите й се насълзиха. - Знаех си, че ще постъпиш така. - Тя се пресегна, свали одеялото от леглото и го уви около двамата. - Чувстваш ли? Свободна съм.
Шейд преглътна. И замълча.
- Мракът вече го няма. Но аз все пак не мога... Господи, Руна! Какво направих? Никого не съм успял да защитя в живота си; дори само една жена. Вечно съм им причинявал болка. Ще го направя и с теб.
— Ш-тттт!
Руна притисна пръст към устните му. Шейд я повдигна, намести я в скута си и я прегърна толкова силно, че тя едва успяваше да диша. Сърцето в гърдите му туптеше гръмко и звучно и почти заглушаваше гласовете на братята му. Ейдо- лон се опитваше да обясни, че Шейд притежава дар да освобождава жените от душевните им травми, но ако съдеше по резките реплики на Рейт, методът на брат му изобщо не му харесваше.
Без да става от скута на Шейд, Руна леко се отдръпна.
- Разкажи ми защо изчезваш - и тя посочи с очи към лявата му ръка, която ту изчезваше, ту отново се появяваше. Той започна да трепери още по-силно и сърцето в гърдите й се присви.
- Нали помниш, че питаше за Злосърдието ? - Тя кимна и той продължи: - Това е проклятие. Аз сам си го навлякох.