- По какъв начин?
Той повдигна ръка, за да я поглади по косата, но тя отново изчезна и Руна усети само едва доловимото движение на въздуха.
- Нямаш представа колко дълго бях озлобен на магьосника, който ми го причини. Знаеш ли колко време виних него, а не себе си? - и Шейд поклати глава. - Бях на двайсет. Мама ми излезе на лов и ме остави да наглеждам по-малките си сестри. И докато я нямаше, първото ми прераждане започна.
Руна само кимна. Тя си спомни какво й беше разказал Шейд и какво беше прочела тя за първото прераждане на семинусите.
- Имал си нужда от непрекъснат секс в продължение на няколко дни, за да го преживееш.
- Точно така. Напуснах дома ни. Нападах жените, правех каквото си поискам - въздъхна той тъжно и се вгледа в тавана. - До този ден нито веднъж не бях правил секс. Това беше безумие. Аз бях жесток и безжалостен. Имах нужда постоянно да свършвам, за да остана сред живите, разбираш ли? Но когато прераждането завърши, желанието ми не изчезна. Вече нямаше необходимост, но аз все още го исках. Нали разбираш за какво говоря?
Тя кимна неуверено. С периферния си поглед забеляза как братята му излязоха от стаята, явно, за да им осигурят възможност за уединение. Изглежда че и двамата бяха добре запознати тази история.
- Вместо да се върна вкъщи при сестрите си, аз свалих една смъртна. Отидохме у тях - разказваше той, докато разсеяно разглеждаше играчките за забавления по стените. - Тогава за пръв път разбрах, че съм наследил способността на амбър демоните да усещат какво измъчва жените. И ако те бяха готови да се избавят от страданията си, то аз бях в състояние да им помогна.
- И тогава ти...
- Да, точно така. И докато го правехме, мъжът й се върна. Видяното го потресе. Сбихме се и аз го убих. — Шейд потръпна. - Но докато умираше, той успя да ме прокълне никога да не позная любовта. А ако все пак го направя — да изчезна.
- В смисъл да умреш?
- По-лошо.
Руна се смръзна от ужас.
- О, боже! - и тя прикри устата си с ръка. - Значи, ето защо... защо искаше да ме ненавиждаш. Ти просто си се страхувал...
- Да не се влюбя - изхриптя той. - Но вече е прекалено къс...
- Шейд! - влетя в стаята Ейдолон. - Не произнасяй думите. Не казвай нищо.
Уплашена, Руна видя как цялото му тяло изчезна за секунда, преди отново да се появи. И се ужаси. Ако той признаеше на глас любовта си, в същия миг щеше да се превърне в безплътен дух. Сега разбра и защо братята му искаха да се избавят от нея. Но мисълта, че Шейд също го беше обмислял като вариант, и досега й причиняваше болка.
- И веднага след това си намерил телата на сестрите си, нали? - попита Рейт и Руна се досети, че по този начин той се опитваше да го разсее.
- Да - с треперещ глас отговори Шейд и сърцето й отново се сви от болка. - Върнах се в пещерата, където ги бях оставил. И всички бяха мъртви; всички, освен Скалк. Ако не се бях забавил, те можеха да са живи и до днес.
Шейд излъчваше такова отчаяние, че Руна почти усещаше болката му.
- И затова ли си решил, че не си в състояние да защитиш нито една жена?
- Това се отнася не само за тях, но и за майка ми. А после и Скалк...
- Престани - меко го прекъсна тя. — Аз толкова години се обвинявах за смъртта на мама. И зная, че е лицемерно от моя страна, но... ти не си виновен. Направил си всичко, което си могъл. Шейд, ти ме спаси. Ти ме измъкна от подземието, където ни държеше Роуг. И ме освободи от чувството ми за вина. Никога не съм се чувствала толкова спокойна, .както сега. Единственото, което трябва да направим, е да намерим начин да развалим това глупаво проклятие.
- Няма начин - намеси се Ейдолон. - Сега, когато той вече оби... с две думи: не става. То може да се прехвърли върху някого другиго, но не и напълно да се премахне.
Руна усети как надеждата й умира, но малко след това закипя от негодувание. Не, дяволите да го вземат, тя нямаше да загуби демона, когото обичаше! Трябваше да има някакъв начин.
- Къде е телефонът?
Шейд неразбиращо се намръщи.
- Защо ти е?
- Искам да позвъня на Ерик. Може военните да са открили нещо, което вие пропускате.
Рейт насмешливо изсумтя.
- Армията на САЩ? Та те не могат собствените си чл...
- Рейт - тихо произнесе Ейдолон. - Нужна ни е всякаква помощ.
Той мълчаливо намери телефона и го подаде на Руна. Тя му благодари и се обърна към Шейд:
- Потърпи още малко, става ли?
- Ще потърпя - ободряващо й се усмихна той, въпреки усилието, с което го направи. Той отдавна беше загубил надежда.
Боже, колко й се искаше да го прегърне и да се притисне към него. И да правят любов, докато не забравят този ужас. Но не сега беше моментът за това. Няма защо да ускорява действието на проклятието. И нямаше нужда Шейд да знае, че тя всеки момент ще да изпадне в истерия.