Затова бързо навлече дънки и тениска и излезе, за да поговори с брат си насаме. Щеше да е страхотно, ако Ерик беше успял да се добере до нещо. Руна набра номера му, докато нервно мереше стаята с крачки. Ерик отговори, но връзката беше много лоша.
- Руна е.
Той каза нещо, но тя не го разбра заради шума. Затова се премести в кухнята, където сигналът беше малко по-добър, но сега пък Ерик почти не я чуваше. Най-накрая тя излезе от пещерата в тунела. Е, това беше друга работа. Не че беше идеално, но да се отдалечи повече, не беше безопасно.
- Сега как е? Чуваш ли ме?
- Отлично - задъхано произнесе Ерик.
- Да не ти преча?
- Не, просто тренирам.
Както обикновено. Ако не беше на работа, беше на тренажора.
- Имам нещо за теб. Помниш ли, че те помолих да разбереш нещо за Злосърдието? Това е проклятие.
- Зная. Но за съжаление, това е всичко, което успях да разбера.
- То може да бъде прехвърлено върху друг човек, но трябва да има и друг начин да се избавиш от него.
- Лошо.
- Направи всичко възможно, за да разбереш. И то бързо. Злосърдието убива Шейд. Действието му се състои в това, че когато прокълнатият се влюби, веднага се превръща в безплътен дух.
- Какво намекваш?
Тя не издържа и се разплака.
- Обичам го.
- Мамка му... Той е демон, Руна!
- А аз съм шифтър. Никой не е идеален.
- Не ми е смешно, сестричке - отвърна той. Дочу се глух удар, сякаш в стената се удари юмрук. - Така няма да стане. Веднага изпращам група при теб, за да те прибере.
- Дори не си го помисляй - разсърди се тя. Но веднага смекчи тона си, защото да противоречи на Ерик, означаваше само едно - да подсили стремежа му да я защити, въпреки нейните желания. - Освен това не искам военните да навредят на болницата по някакъв начин.
- Това не го решаваш ти. Те лекуват в нея демони. А демоните са наши врагове!
Руна усети как кръвта във вените й се смръзва.
- Вероятно и на мен ще гледаш като на твой враг.
Ерик грубо изруга и това неприятно се отрази на слуха й.
- Ще поговорим за това по-късно.
- Няма за какво да говорим. Аз обичам Шейд.
- Но ти не можеш да седиш едновременно на два стола. В армията и без това вече има достатъчно слухове, защото говориш на сън. И вероятно ще искат да се избавят от теб. Нима наистина очакваш, че ще ти позволят и по-нататък да работиш в Подразделението? А вечер да се връщаш вкъщи при проклетия демон?
- Проклетият демон ти спаси живота.
Разбира се, това напомняне не се хареса на Ерик.
- На командването ще му е все едно.
- Това си е техен проблем.
- И какво? Готова си просто ей така да се откажеш от живота и работата си заради Шейд?
Руна си спомни изминала година: все по-интересните разследвания и обсебващи мисии. Разузнаването, събирането на информация, експериментите. И самотата. И силната прегръдка на Шейд.
- От нищо няма да се откажа.
Ерик дълго руга, преди да замълчи.
- Кайнан се обади - каза той най-накрая и по тона му Руна разбра, че пак ще се върнат на темата за Шейд. - Каза, че си говорила с него.
- Той смята да ти помогне? - Нима щеше да издаде местоположението на болницата?
- Засега не го е казал, но съм сигурен, че с времето ще се съгласи да ни сътрудничи.
Руна имаше съмнения по този повод. Особено когато си спомни за изражението върху лицето на Кайнан. Тя махна с ръка, прогонвайки някакво едро насекомо.
- Слушай, трябва да затварям. Ще ти звънна по-късно. Може да успееш да узнаеш нещо.
- Това не ми харесва.
Упорито насекомо отново се опита да я блъсне. Тя се наведе и отново махна с ръка към него.
- Да, вече го каза. Заеми се със Злосърдието. - Ерик не отговори и тя се досети, че той не смята да прави нещо по въпроса. Затова се принуди да продължи: - Помниш ли, че ти казах, че между нас има връзка? Ако Шейд умре, аз също ще умра.
- Боже мили!
Руна не усети вина за лъжата.
- Да, ще умра. Разбери каквото можеш.
- Добре - въздъхна той. - И Руна?
-Да?
- Обичам те.
Тя се усмихна леко. Колкото и да я дразнеше понякога, той винаги беше до нея.
- Аз също те обичам.
И Руна прекъсна връзката тъкмо когато оранжевият бръмбар с размери на малък прилеп, кацна на врата й. Тя извика и потръпна. Господи, каква страхливка беше! Бръмбарът отлетя и тя въздъхна с облекчение. Животът в града я беше отучил от тесния контакт с природата. Пещерата беше съвсем друго нещо.
Звуците и ароматът... Изведнъж Руна се намръщи. Наоколо беше необичано тихо. Също както миналия път. Тогава Шейд се беше появил зад гърба й с пламтящи в червено очи, защото прераждането му беше започнало.