Когато се върна освежен и с мокра яка, Снеговой се напрягаше да разказва вица за двата петела. Лидочка се смееше звънко и отмяташе глава, за да открие своята създадена за целувки шия. Малянов прие всичко с удовлетворение, макар да не обичаше хората, които правят от вежливостта изкуство. Впрочем разкошът на общуването, както и всеки друг разкош, изисква определени жертви. Кой знае как, разговорът се прехвърли върху предсказването на бъдещето. Лидочка призна, че циганка й предсказала трима мъже и бездетност. «Какво ли щяхме да правим без циганките?» — измърмори Малянов и се изфука, че лично на него циганка му предсказала велико откритие относно взаимодействията на звездите с дифузната материя на Галактиката.
Освежи се и реши пак да налее, но откри, че бутилката е празна. Хукна за нова, но Арнолд Палич го спря. Вече е време да тръгва, той само така, за минутка. Лидочка, напротив, беше готова да продължи. Не беше я хванало, само бузите й леко руменееха.
— Не, не, деца — рече Снеговой. — Аз трябва да си вървя. — Тежко се надигна и отново изпълни кухнята. — Ще си вървя, Дмитрий Алексеевич, изпратете ме… Лека нощ, Лидочка. Щастлив съм, че се запознахме.
Минаха през антрето, Малянов го уговаряше да остане още една бутилка време, но Снеговой само клатеше сивата си глава и мучеше. На вратата, не щеш ли, гръмогласно рече:
— Ах, да, Дмитрий Алексеевич! Нали ви бях обещал една книга! Елате да ви я дам…
«Каква книга?» — искаше да попита Малянов, но Снеговой доближи показалец до устните си и го замъкна през площадката до своя апартамент. Дебелият показалец така смути Малянов, че той последва Снеговой като жертвен агнец. Мълчаливо стиснал Малянов за лакътя, Снеговой намери със свободната си ръка ключа и отключи. Целият апартамент беше облян в светлина — и антрето, и двете стаи, и кухнята, и дори банята. Вонеше на застоял тютюнев дим и одеколон «Тройной» и Малянов се сети, че за пет години познанство нито веднъж не е идвал тук. Стаята, в която го въведе Снеговой, беше чиста и подредена, горяха всички лампи — тройният полилей на тавана, лампионът в ъгъла, дори малката настолна лампа. На облегалката на стола висеше куртка със сребристи пагони на инженер-полковник и цяла колекция от отличия. Значи нашият Арнолд Палич е полковник! Тъй, тъй…
— Каква книга? — попита накрая Малянов.
— Каквато и да е — отвърна Снеговой нетърпеливо. — Вземете тази и я дръжте, да не забравим… И да седнем за минутка.
Напълно объркан, Малянов взе дебелия том от масата и го стисна под мишница, а после се отпусна на канапето. Арнолд Палич седна до него и веднага запали цигара. Не поглеждаше към Малянов.
— Значи така — изръмжа. — Значи така… Първо, каква е тази жена?
— Лидочка ли? Нали ви казах, приятелка на жена ми. Защо?
— Добре ли я познавате?
— Не, днес се запознахме. Дойде с писмо… — Малянов се запъна и попита уплашено: — Вие какво, да не мислите, че…
Снеговой го прекъсна:
— Въпросите ще задавам аз. Нямаме време. Над какво работите в момента, Дмитрий Алексеевич?
Малянов мигом си спомни за Валка Вайнгартен и по тялото му пак пропълзя подозрителна хладина. Усмихна се кисело и каза:
— Днес всички се интересуват от работата ми…
— А кой друг? — бързо реагира Снеговой, пронизвайки го с малките си сини очи. — Тя ли?
Малянов поклати глава.
— Не… Вайнгартен… Моят приятел.
— Вайнгартен… — Снеговой се намръщи. — Вайнгартен…
— Ама не! — рече Малянов. — Аз добре го познавам, от училище сме заедно и досега сме приятели…
— Фамилията Губар нищо ли не ви говори?
— Губар ли? Не… Какво се е случило, Арнолд Палич?
Снеговой смачка фаса в пепелника и веднага запали друга цигара.
— Кой друг ви е разпитвал за вашата работа?
— Никой друг.
— И тъй — над какво работите?
Малянов побесня. Той винаги побесняваше, когато му станеше страшно.
— Слушайте, Арнолд Палич — каза. — Не разбирам…
— Аз също! А много искам да разбера! Разказвайте… Не, почакайте… Вашата работа секретна ли е?
— За какъв дявол ще е секретна! — раздразнено отвърна Малянов. — Обикновена астрофизика и звездна динамика. Взаимодействие на звездите с дифузната материя. Няма нищо секретно, просто не обичам да разказвам за моята работа, докато не я завърша.