Този въпрос не изненада Малянов. И той самият не знаеше защо, но така и очакваше — че ще го питат или за Валка Вайнгартен, или за Арнолд Палич. Затова пак така сухо отговори:
— Да. Познавам полковник Арнолд Палич.
— А откъде знаете, че е полковник? — веднага се заинтересува Игор Петрович.
— Как да ви кажа… — проговори Малянов колебливо. — Все пак ние се познаваме отдавна…
— Колко отдавна?
— Е, от пет години, да речем… Откакто дойдохме в този блок.
— И при какви обстоятелства се запознахте?
Малянов се напъна да си спомни. Наистина при какви обстоятелства? Дяволска работа… Може би когато за пръв път донесе ключа?… Не, тогава вече се познавахме…
— Хм — започна той, свали вдигнатия крак и се почеса по тила. — Знаете ли, не помня. Помня, че имаше такъв един случай. Асансьорът не работеше, а Ирина — това е моята съпруга — се връщала от магазина с покупки и с детето… Арнолд Палич взел мрежата и детето… Жената го поканила да влезе… Струва ми се, че нея вечер дойде…
— В униформа ли беше?
— Не — каза Малянов категорично.
— Тъъй… И оттогава значи се сприятелихте?
— Е, какво значи сприятелихме? Понякога идва, взема книги, носи книги… От време на време пием заедно по чайче… А когато заминава в командировка, оставя ключа у нас.
— Защо?
— Как защо? — каза Малянов. — Все някъде трябва… Всъщност защо? Ето това никога не ми е хрумвало… Тъй, сигурно за всеки случай…
— Сигурно за всеки случай — рече Малянов. — Например ще дойде някой от роднините му… или пък…
— А идвал ли е някой?
— Ами не… Доколкото си спомням, не. При мен във всеки случай никой не е идвал. Може би жената знае по този въпрос…
Игор Петрович кимаше замислено, после попита:
— А случвало ли се е да говорите за науката, за работата? Пак за работата?
— За чия работа? — мрачно попита Малянов.
— За неговата, разбира се. Той, струва ми се, беше физик…
— Нямам понятие. По-скоро ракетчик…
Още не беше свършил и го обхвана ужас. Тоест как така беше? Защо беше? Не донесе ключа… Господи, какво се е случило в края на краищата? Беше готов да закрещи с цяло гърло: «Тоест в какъв смисъл беше!», но в този момент Игор Петрович съвсем му взе акъла. Със стремителен жест на фехтовчик той бутна ръката му настрана и измъкна изпод носа му някаква чернова.
— А това откъде е дошло? — попита той рязко и кроткото му лице хищно се изостри. — Откъде го имате, питам?
— Раз… разрешете — промърмори Малянов, надигайки се.
— Седнете! — изкрещя Игор Петрович. Гълъбовите му очи шареха по лицето на Малянов. — Откъде са попаднали у вас тези данни?
— Какви данни? — шептеше Малянов. — Какви данни, дявол да го вземе! — ревна той. — Това са мои собствени изчисления!
— Това не са ваши изчисления — хладно възрази Игор Петрович, също повишил глас. — Ето тази графика — откъде е?
— От главата! — рече Малянов свирепо. — Ето от тази! — Той удари юмрук по темето си. — Това е връзката между плътността и разстоянието до звездата.
— Това е кривата на увеличаването на престъпността във вашия район през последното тримесечие! — обяви Игор Петрович.
Малянов загуби дар слово. А Игор Петрович, гнусливо сбърчил устни, продължи:
— Не сте могли даже да го прекопирате свястно… В действителност не е така, а така… — Той взе молива на Малянов, стана, сложи листа на масата и започна да чертае върху кривата на плътността някаква начупена линия, като говореше: — Ето тъй… А тук ето тъй, а не тъй… Счупи графита, бутна молива настрана, пак седна и погледна Малянов със съжаление: — Ех, Малянов, Малянов — каза. — Имате добра квалификация, опитен престъпник сте, а работите като последен любител!
Малянов слисано местеше поглед от чертежа върху лицето му и обратно. Това вече не се издържа! Тоест до такава степен не се издържа, че няма смисъл нито да се говори, нито да се крещи, нито да се мълчи. Всъщност, ако бъдем точни, в такава ситуация трябва просто да се събудиш.
— А вашата жена е в добри отношения със Снеговой, нали? — попита Игор Петрович с все същия вежлив до безцветност глас.
— В добри — отвърна Малянов глупаво.
— Тя и на «ти» с него, нали?
— Ама я слушайте! — кресна Малянов. — Развалихте ми чертежа. И изобщо каква е цялата тази работа!