— Очите ти различен цвят ли имат? — попита мъжът.
— Аха.
— Това е адски… готино.
Е, да. Освен ако не си вампир, роден в глимерата. В такъв случай беше физически дефект и означаваше, че си генетично увреден, следователно — срам за семейството си и обречен никога да не се обвържеш.
— Благодаря — каза на глас. — Твоите какъв цвят са?
— Не можеш ли да го различиш?
Куин потупа сълзата, татуирана под окото му.
— Далтонист.
— Ясно. Моите са сини.
— И си червенокос, нали?
— Как разбра?
— Оттенъка на кожата ти. Освен това си блед и имаш лунички.
— Невероятно — типът се огледа наоколо. — Тук е толкова тъмно… не предполагах, че е възможно да се забележи.
— Е, явно е възможно.
А наум добави: «Защо не ти покажа и някой друг от триковете, които умея?»
Новото приятелче на Куин се усмихна и отново се зае да оглежда тълпата. След минута обаче каза:
— Защо си ме зяпнал по този начин?
«Защото искам да те чукам.»
— Напомняш ми на един човек.
— На кого?
— Някой, когото изгубих.
— О! Мамка му, съжалявам.
— Няма нищо. Вината беше моя.
Кратка пауза.
— Значи си гей, а?
— Не.
Типът се засмя.
— Извинявай. Просто си помислих… Значи е бил просто добър приятел, така ли?
Не последва отговор.
— Ще си поръчам още едно. Защо не се погрижа и за теб?
— Благодаря, мой човек.
Куин се обърна и повика барманката с жест. Докато я чакаше да се приближи, обмисляше тактиката си. Още малко пиене. А после — жени. Стъпка номер три щеше да бъде да отидат в някоя от тоалетните и да изчукат момичето (или момичетата).
А след това… още контакт с очи. За предпочитане, когато един от тях или и двамата бяха вътре в някоя жена. Защото колкото и червенокосото копеле да обясняваше как си пада по мадами, то също бе усетило искрата между тях, когато се бяха погледнали… а «хетеро» беше относителен термин. Малко като «девствен».
Което в случая важеше и за двамата. В крайна сметка, Куин никога, ама никога не чукаше червенокоси. Ала тази нощ щеше да направи изключение.
7.
Докато лежеше върху металната маса под светлината на причудливия полилей, Пейн не можеше да повярва, че лечителят й е човек.
— Разбираш ли какво казвам? — гласът му беше плътен, с акцент, който тя не познаваше, макар да не го чуваше за първи път: жената на нейния близнак говореше със същата интонация и извивки. — Ще те отворя и…
Докато й обясняваше, той се приведе напред, навлизайки в зрителното й поле. На Пейн това й хареса. Той имаше кафяви очи, ала не с цвета на дъбова кора или стара кожа. Те имаха прекрасен червеникав оттенък — като полиран махагон… и бяха също толкова лъчисти.
Откакто той бе пристигнал, наоколо кипеше трескава дейност, от която поне едно й бе станало ясно — че много го бива да дава заповеди и че е страшно уверен в уменията си. Всъщност, имаше и още нещо… Като че ли изобщо не го бе грижа, че брат й начаса го бе намразил.
Ако мирисът на обвързването на Вишъс се усилеше още малко, сигурно щеше да се види как е натежал във въздуха.
— Разбираш ли?
— Ушите й са си съвсем добре.
Пейн погледна, доколкото можа, към вратата. Вишъс отново се бе появил на прага, оголил зъби, сякаш всеки миг щеше да нападне. За щастие, от едната му страна стоеше друг мъж, почти като кучешка каишка от плът и кръв. Ако близнакът й понечеше да се нахвърли върху лечителя, мъжът с тъмната коса очевидно бе готов да го сграбчи и да го изведе насила от стаята.
Което беше добре.
Пейн отново насочи вниманието си към своя лечител.
— Разбирам.
Очите му се присвиха.
— Тогава повтори какво ти казах.
— Защо?
— Това е твоето тяло. Искам да съм сигурен, че разбираш какво ще правя с него, но се тревожа за езиковата бариера.
— Тя разбира какво й казваш, по дяволите…
Лечителят метна свиреп поглед през рамо.
— Ти още ли си тук?
Тъмнокосият мъж сложи ръка върху гърдите на Вишъс и му каза нещо шепнешком. След това се обърна към лечителя с малко по-различен глас:
— Успокой топката, мой човек. Или ще го оставя да те направи на пастърма, задето му държиш такъв тон. Ясен ли съм?
Пейн не можеше да не одобри начина, по който лечителят й посрещна този израз на агресия, без дори да трепне.
— Ако искате да оперирам, ще го направя по моя начин и при моите условия. Така че или той ще чака в коридора, или си търсете друг хирург. Е, какво избирате?
Думите му бяха последвани от разправия, при която Джейн дотича от прозореца с наредените снимки. В началото говореше меко, но постепенно и нейният глас се извиси и стана силен като техните.