Пейн се прокашля.
— Вишъс. Вишъс. Вишъс!
Когато не й обърнаха внимание, тя долепи устни и изсвири толкова пронизително, че стъклата наоколо едва не се строшиха.
Всички притихнаха като внезапно угасена свещ, макар че гневът им остана да виси във въздуха като струйка дим, извиваща се над фитила.
— Той ще ме лекува — немощно рече Пейн; яростта в стаята бе като треска, която обгръщаше тялото й и я правеше още поотпусната. — Той… ще ме лекува. Това е желанието ми — очите й потърсиха нейния лечител. — Ще се опиташ наново да счупиш срасналите се прешлени, както ги нарече, и се надяваш, че гръбначният ми стълб не е прекъснат, а само наранен. Освен това заяви, че не можеш да предскажеш изхода, но когато «си вътре», ще можеш по-добре да прецениш размерите на травмата. Нали така?
Лечителят й я погледна особено. Дълбоко. Сериозно. В очите му тя видя нещо, което я объркваше… но не я плашеше. Ни най-малко… всъщност, от него по тялото й сякаш се разля топлина.
— Правилно ли съм запомнила?
Лечителят й се прокашля.
— Да. Правилно си запомнила.
— Тогава оперирай ме… както го нарече.
Пейн чу как на вратата тъмнокосият мъж каза нещо на близнака й, а после Вишъс вдигна ръката в ръкавицата и я насочи към човека.
— Умре ли тя, умираш и ти.
Пейн изруга и затвори очи. За кой ли път й се прииска да не бе получила онова, за което копнееше толкова отдавна. По-добре да беше отишла в Небитието, отколкото да стане причина за смъртта на един невинен…
— Съгласен.
Пейн повдигна клепачи. Лечителят й стоеше гордо изправен, без изобщо да се уплаши от големината и силата на нейния близнак, нито да се огъне под тежестта, която бяха стоварили върху плещите му.
— Но ти ще излезеш — продължи той. — Искам да се пръждосаш оттук и да стоиш отвън. Няма да позволя да ми отвличаш вниманието с глупостите си.
Огромното тяло на близнака й потръпна, ала той кимна отсечено.
— Съгласен.
А после Пейн остана сама със своя лечител, ако не се брояха Джейн и другата сестра.
— Един последен тест — лечителят й се наведе и взе тънка пръчица от един плот. — Ще прокарам тази химикалка по крака ти. Искам да ми кажеш дали усещаш нещо.
Пейн кимна и когато той излезе от зрителното й поле, затвори очи и се съсредоточи, напрягайки се, за да усети нещо. Каквото и да било. Несъмнено, ако имаше някаква реакция, колкото и да бе слаба, това би било добър знак…
— Усещам нещо — каза тя с прилив на енергия. — От лявата страна.
Последва пауза.
— Ами сега?
Тя умоляваше краката си за същата реакция и трябваше да си поеме дълбоко дъх, преди да успее да отговори.
— Не. Нищо.
Прошумоляването на меките чаршафи бе единственото потвърждение, че отново я бяха завили. Но поне беше почувствала нещо.
Само дето вместо да се обърне към нея, лечителят и жената на близнака й си зашушукаха, така че тя да не може да ги чуе.
— Няма ли да благоволите да ме включите в разговора си? — обади се Пейн и когато те се приближиха, видя, че не изглеждат доволни. — Добре е, че все пак изпитах нещо, нали?
Лечителят й дойде малко по-близо до главата й и тя усети топлата сила на дланта му, стиснала нейната. Докато той я съзерцаваше, Пейн отново бе покорена: миглите му бяха толкова дълги. По силната му челюст и по бузите тъмнееше сянката на едва набола брада. Гъстата му тъмна коса бе така лъскава.
Освен това страшно й харесваше миризмата му.
Но той все още не й бе отговорил.
— Не е ли така, лечителю?
— Тогава не те докосвах по левия крак.
Пейн примигна няколко пъти при тези неочаквани и разстройващи думи. И все пак, след цялото това време, което бе прекарала, неспособна да помръдне, би трябвало да е подготвена за нещо подобно, нали така?
— Е, ще започвате ли?
— Още не — лечителят й погледна за миг към Джейн, а после отново се обърна към нея. — Ще трябва да те преместим за операцията.
— Коридорът не е достатъчно далеч, друже.
При звука на разумните думи на Бъч, на Ви му се прииска да му срита задника. Желание, което се усили, когато копелето продължи:
— Защо да не идем в Дупката?
Вярно, съветът беше добър. И все пак…
— Започваш да ме нервираш, ченге.
— Нищо ново под слънцето. И за твое сведение — не ме е грижа.
Вратата на стаята за прегледи се отвори и Джейн излезе при тях. Тъмнозелените й очи не бяха щастливи.
— Сега пък какво? — излая Ви; не беше сигурен дали е в състояние да понесе още лоши новини.