— Себастиян…
Младежът се ухили разкаяно.
— Той те е хванал на местопрестъплението, Джу. Не мога да му искам сметка за това. Не и при тези обстоятелства.
— Точно така, не можете — кимна Маркъс и хвърли десетка пика. — Освен това вече съм убеден, че изобщо нямате нужда от помощта на сестра си. — Проследи примирено как противникът му взе хвърлената карта и заключи: — Боя се, че няма да ми спестите повторното поражение.
Себастиян преброи точките.
— Боя се, че сте прав, Карингтън. Имате седемстотин точки.
— Какъв беше залогът? — попита бързо Джудит. Това беше много по-важно от наранените й чувства.
Маркъс избухна в смях.
— Вие сте невероятно безскрупулна двойка!
— Не е точно така — подхвърли весело Себастиян. — Джу има много строги принципи… бих казал, малко ексцентрични. Моралните й възгледи невинаги се покриват с тези на мнозинството.
— Никак не ми е трудно да го повярвам — кимна маркизът.
— Това се отнася и за теб, Себастиян — намеси се сърдито Джудит. — Трябва да разберете, че ние се подчиняваме на свои собствени правила, милорд. — Може би се налагаше да действа по друг начин с този непоколебим мъж. Щом реагираше по-скоро на предизвикателства, отколкото на кокетиране, тя беше готова да му ги предостави. За нейно разочарование Маркъс поклати глава.
— Да оставим предизвикателството за друг път, мадам… Утре ще се разплатя с вас, Дейвънпорт. — Написа разписка за дълга си в бележника до лакътя си, откъсна листа и го бутна през масата. — Нанесете сумата. Какво направихте с братовчед ми, мис Дейвънпорт?
— Чарли излезе с виконт Чансет и другите си приятели. Имаха уговорка. Чарли е много мило момче, милорд.
Маркъс стана.
— Хмм. Защо ли не съм изненадан? Но както и да е, не почивайте върху лаврите си, скъпа. — Щипна я по бузата и добави: — Както ви казах вчера, още не знаете каква издръжливост притежавам.
— Той ти говори прекалено интимно — отбеляза укорно Себастиян, когато маркизът се отдалечи.
— Да, и съм готова да му прережа гърлото за това — изсъска Джудит. — Опитвам се да флиртувам с него, а той ме третира като досадна хлапачка. След като знае какви сме, сигурно си въобразява, че може да се отнася с нас, както си ще.
Себастиян смръщи чело.
— Мисля, че това е разбираемо. Най-важното е да не споделя с никого какво знае.
Джудит въздъхна.
— Настоящата ми стратегия очевидно едва ли ще осигури мълчанието му.
— Вчера беше уверена, че ще се справиш — напомни й брат й, докато събираше картите. — Никога досега не си се отказвала насред път.
— Прав си. — Джудит кимна решително. — Със сигурност има начин да го накарам да ме приеме сериозно. Започвам да подозирам, че трябва да се скарам с него, за да реша проблема.
Себастиян избухна в смях.
— Щом искаш! Ти си огнегълтачката в семейството, Джу.
— Да, и имам намерение да се възползвам от това свое качество. — На устните й заигра усмивка. Перспективата да влезе в битка с почтения маркиз Карингтън, опирайки се на ума и силата на волята си, беше ужасно възбуждаща.
3
— Добро утро, Чарли — поздрави Маркъс своя братовчед на следващата сутрин. Чарли седеше на масата за закуска пред чиния говеждо филе и отговори на поздрава му с пълна уста.
— Колко загуби снощи в игралния салон? — попита уж небрежно Маркъс и си наля чаша кафе. — Сигурно си играл макао на масата на Дейвънпорт. — И огледа с изпитателен поглед чиниите на масата.
Чарли преглътна хапката си и отпи глътка бира.
— Не много.
— И колко е това „не много“? — Маркъс сложи в чинията си няколко бъбречета.
— Седемстотин гвинеи — отвърна братовчед му в пристъп на инат. — Не смятам, че тази сума превишава средствата ми.
— Не — съгласи се спокойно Маркъс. — Стига да не губиш всяка вечер по толкова. Често ли играеш на неговата маса?
— Мисля, че снощи ми беше за пръв път. — Чарли смръщи чело. — Защо питаш?
Маркъс не отговори, вместо това продължи с въпросите.
— Сестра му ли ти предложи да играеш на неговата маса?
— Не мога да си спомня. Това не е от нещата, които се запечатват в ума ми. — Чарли погледна братовчед си смутено и леко объркано. От опит знаеше, че Маркъс рядко задава безсмислени въпроси, и беше сигурен, че ще последва остра критика срещу страстта му към хазарта… нищо ново, но все пак неприятно.
Ала Маркъс само вдигна рамене и посегна към вестника.
— Да, мисля, че си прав… Впрочем… — Той прелисти няколко страници и попита небрежно: — Не мислиш ли, че Джудит Дейвънпорт е твърде… темпераментна за теб?
— Тя… тя е прекрасна жена — извика Чарли, изчервен до корените на косите, и рязко отмести стола си. — Не смей да я обиждаш!