— Моля те, Чарли, не се вълнувай толкова. Съмнявам се, че самата тя би отрекла това… описание.
— Тя в никакъв случай не е кокетка! — Чарли изгледа гневно братовчед си и с трепереща ръка оправи колосаните гънки на шалчето си.
Маркъс въздъхна примирено.
— Е, няма да се караме за дефиниции, но според мен мис Дейвънпорт е твърде възрастна за едно деветнайсетгодишно момче. Тя не е ученичка.
— Аз не се впечатлявам от ученички — декларира ледено Чарли.
— На твоята възраст би трябвало. — Маркъс го погледна и обясни снизходително: — Джудит Дейвънпорт е рафинирана светска дама. Играе загадъчна игра, която излиза далече извън твоя хоризонт и твоя опит. Тя поглъща дузини млади глупаци като теб за вечеря. Разбери, моето момче, хората започват вече да говорят. Нали не искаш да станеш за смях на цял Брюксел?
— Намирам, че е много некавалерско от твоя страна, да, даже нечестно да я обиждаш, когато не е тук, за да се защити — извика страстно Чарли. — И ще ти кажа още нещо: аз…
Маркъс направи нетърпелив жест, който прекъсна страстното обяснение на младежа.
— Остави, не искам да го чуя. Твърде рано е, за да слушам обясненията на сляпо влюбен младеж. — Набоде едно бъбрече на вилицата и го пъхна в устата си. — Щом си решил да се правиш на глупак, моля, но го прави, когато не съм наблизо.
Бузите на Чарли пламтяха от смущение. В погледа му светеше бездънно възмущение. Без да каже дума повече, той изскочи от стаята.
Когато вратата се затвори с трясък, Маркъс потрепери. Имаше чувството, че бе приложил най-лошата тактика, за да разубеди младежа. Преди му бяха достатъчни само няколко резки забележки или категоричен отказ, за да върне Чарли отново в правия път. От друга страна, Чарли вече не беше ученик и тактиките, които бяха полезни при учениците, ставаха безплодни пред чувствителността и гордостта на младия мъж, пламнал от първата истинска любов в живота си.
Значи трябваше да действа другояче. Ръката с вилицата спря на половината път към устата, защото внезапно бе намерил решението. Едно много чисто и изключително примамливо решение. Имаше ли изобщо по-добра възможност да отклони Чарли от опасната връзка с мис Дейвънпорт, от тази да заеме мястото му? В момента Маркъс нямаше метреса, която да издържа. Беше приключил последната си връзка без съжаление, преди да тръгне за Брюксел, макар че му беше струвало доста пари. Да предположим, че направи на Джудит Дейвънпорт предложение, което тя не може да отхвърли? Така щеше да я отстрани от пътя на Чарли и едновременно с това да излекува младежа от глупавата му влюбеност, като му я покаже такава, каквато беше в действителност. А що се отнася до самия него…
Велики боже! Картини на възбуждаща чувственост изникнаха внезапно в главата му и Маркъс си представи как сваля от гърба на Джудит елегантната вечерна рокля, коприненото бельо и паяжинено-тънките чорапи и разголва стройното младо тяло, гъвкавите крайници, нежната бяла кожа. Дали ще е страстна любовница, или ще остане пасивна… не, жена като нея не можеше да е пасивна… тя е дива и необуздана, жена, която изрича думи на страстно желание, надава без задръжки сладостни викове. Не би могла да бъде друга.
Маркъс разтърси глава, за да прогони примамливите картини. Щом само представата да се слее с нея го възбуждаше толкова силно, какво щеше да стори реалността? Идеята му доби конкретни очертания. Да, той щеше да направи на мис Джудит Дейвънпорт предложение, което тя в никакъв случай не можеше да отхвърли. Предложение, което щеше да надмине и най-смелите мечти на жената, принудена да печели хляба си на игралната маса.
След около час негово благородие, облечен в панталон за езда от дивечова кожа, жакет от най-фина маслиненозелена вълна и ботуши, които отразяваха слънчевата светлина като полиран диамант, се отправи да търси мис Дейвънпорт. Във въздуха се усещаше необичайно напрежение. По улиците се тълпяха хора, които говореха и жестикулираха оживено. Маркъс узна причината в полковата трапезария.
— Изглежда, че Бони напада — обясни му Питър Уелби, когато лордът се присъедини към кръга от служители и съветници на Уелингтън, задълбочени в разгорещена дискусия. — Вчера е издал прокламация, която току-що ни донесоха. — Той подаде на Маркъс един документ и продължи: — Напомня на хората си, че днес е годишнината от битките при Маренго и Фридланд. Твърди, че щом вече два пъти са успели на този ден да решат съдбата на света, ще успеят и трети път.
Маркъс прочете внимателно прокламацията.
— Хмм… Обичайният стил на Наполеон — промърмори замислено той. — Апелира към отминалата слава с надеждата да събуди бойния дух и патриотизма на войниците си.