Мадам я поздрави учтиво, но погледът й я прецени бързо и умело — явно и тя беше посветена в шегата на Грейсмиър. Двамата очевидно се познаваха добре.
— Частната ви стая е готова, милорд — каза тя. — Бернис ще ви заведе. — Мадам махна на млада жена в пурпурен сатен, която дотича с готовност. Вечерната й рокля беше великолепна, ала скъпите дантели на шията й се бяха изкривили, а деколтето беше толкова дълбоко, че едва скриваше зърната на гърдите й.
— Оттук, сър… мадам. — Тя се правеше, че не забелязва Джудит, но дари Грейсмиър, който похотливо я погъделичка под брадичката, с изкусителна усмивка.
Качиха се по стълбата на втория етаж и влязоха в малка дневна, обзаведена разкошно като салона на партера. В камината гореше огън. Пред нея беше поставена кръгла маса, наредена за двама. Единствената мебел беше отрупан с възглавници диван, полузакрит от красив параван. Джудит знаеше, че зад паравана беше нощното гърне. Помещенията като това бяха обзаведени така, че да отговарят на всички потребности и на пълната дискретност.
— Велики боже, Бърнард — прошепна тя и изобрази на лицето си пълно смайване. — Какво странно място. Прилича повече на спалня, отколкото на трапезария.
— Както казах, това е малък частен хотел — отговори той и наля вино в две чаши. — Ще вдигнем ли тост, скъпа Джудит?
Тя пое чашата.
— За какво ще пием, сър?
— За приключенията и за успешното заблуждаване на тиранично настроените съпрузи. — Той вдигна чашата, усмихна й се и отпи голяма глътка.
Джудит също отпи глътка, после отиде с чашата до прозореца, вдигна завесата и погледна към улицата. Закрита от завесата, тя извади пакетчето от чантичката си и изсипа съдържанието му в чашата.
— Има ли много хотели на тази улица, Бърнард? — попита тя с тон на невинно любопитство, обърна се към него и го дари с омайна усмивка. Изпи виното си на един дъх и помоли: — Ще ми налеете ли още малко?
— Естествено, скъпа. — Грейсмиър взе гарафата и отиде при нея. Ако малката се напие, ще стане още по-весело, помисли си злобно той. Нямаше да помни какво е станало и той можеше да я достави на съпруга й в каквото си искаше състояние.
Джудит вдигна пълната си чаша, но в следващия миг пое шумно въздух и рязко остави чашата на масата. Вдигна ръка към гърлото си и под смаяния, уплашен поглед на Грейсмиър лицето й позеленя. От устата й се изтръгна задавен стон и тя се скри зад паравана, откъдето след миг долетяха крайно неромантични и неподходящи за една дама шумове.
Маркъс извини жена си пред домакините с учтива лъжа. Направи, каквото се очакваше от него, смеси се с другите гости, повечето от които познаваше от детските си години, хапна от безвкусната вечеря, пийна повечко от старото бургундско и седна в салона да чуе музикалното изпълнение.
— О, лорд Карингтън, каква неочаквана среща! — Агнес Барет бе влязла в салона под ръка със застаряващия си съпруг точно в момента, когато арфистката зае мястото си. — Не можехме да дойдем по-рано — пошепна тя и се настани до маркиза. — Имахме и друга покана, но не искахме да обидим семейство Уилъби. Те са добри стари приятели на съпруга ми. — Размахвайки ветрилото си, тя се огледа и поздрави любезно всички познати.
Маркъс отговори с няколко нищо незначещи думи. Лейди Агнес беше наистина красива жена с хубави очи, високи скули и нахална линия около красиво оформената уста, в която имаше нещо странно познато.
— Лейди Карингтън не е ли с вас? — Агнес се обърна отново към съседа си и му се усмихна доверително.
— Не — отговори кратко той. — Имаше друга уговорка.
— О! — Агнес смръщи чело. — Не на Джермин Стрийт, със сигурност не.
По гръбнака на Маркъс пропълзяха студени тръпки. Обзе го лошо предчувствие.
— Не ми се вярва, мадам.
Агнес поклати глава.
— Не, разбира се, че не. Глупаво е от моя страна, но останах с впечатление, че я видях да слиза от една карета… сигурно съм се излъгала, фенерът над вратата хвърляше странни сенки.
Маркъс продължи да седи спокойно, с любезна усмивка на устните, устремил поглед към арфистката, която бе започнала изпълнението си. Усети как злото простря ноктите си към него, усети злото, което излъчваше тази жена, която плетеше мрежата си около него. Агнес Барет беше опасна. Ако наистина беше любовница на Грейсмиър, значи Джудит беше в опасност. Как или по каква причина — това не му беше ясно, но той просто го усещаше, беше абсолютно сигурен в това като в собственото си име. В спомена му отново оживя съкрушено женско лице, в ушите му отекнаха отчаяни писъци.