Без да каже дума, той стана от мястото си и излезе от салона, сподирен от мелодичните звуци на арфата.
Агнес го проследи със смаян поглед. Досега не беше направила нищо, освен да посее първото семенце на съмнението. Още не беше споменала нищо за Бърнард. Това трябваше да стане утре или дори вдругиден: няколко думички, произнесени шепнешком, за да захранят кухнята на слуховете. Какво бе накарало маркиза да напусне изпълнението така прибързано?
Маркъс напусна къщата, без да се сбогува с домакините си, и се запъти с бързи крачки към Джърмин Стрийт.
Грейсмиър стоеше като истукан и слушаше с нарастващ ужас шумовете от силно повръщане, които долитаха иззад паравана. След минута отиде до вратата, отвори я и извика сърдито за помощ. Появи се мадам, следвана от две момичета.
— Какво става, милорд?
Той направи жест към паравана.
— Милейди не се чувства добре. Направете нещо.
Мадам се ослуша за миг, хвърли му многозначителен поглед и влезе в стаята, за да помогне на страдащата.
Грейсмиър излезе в коридора и се заразхожда нервно напред-назад. Не желаеше да присъства на това толкова интимно рухване. Удряйки с юмрук дланта си, прокле всички жени. Надали беше виновно виното — Джудит бе изпила само една чаша, а когато дойдоха, беше напълно трезва.
След малко Джудит излезе, олюлявайки се, иззад паравана, подкрепяна от мадам и едно от момичетата. Лицето й беше восъчнобледо, на челото бяха избили ситни капчици пот. Прекрасната коса изведнъж беше загубила блясъка си, очите бяха станали воднисти.
— О, милорд, не знам какво ми стана… — Тя сложи ръка пред устата си. — Сигурно съм яла нещо, което не ми понася… какъв ужас… не знам как да се извиня…
— Трябва да се приберете вкъщи — прекъсна я рязко Грейсмиър. — Каретата ще ви откара.
Джудит кимна с жално изражение.
— Да, благодаря. Трябва да си легна. — Дотътри се до дивана, падна на възглавниците и затвори очи. Мадам грабна ветрилото й и започна да й вее.
— Милорд, в моето заведение няма място за болни жени — изрече остро тя. — Това не прави добро впечатление. Какво ще си помислят другите гости, ако са чули…
— Да, да — пресече я нетърпеливо Грейсмиър. — Заповядайте да я свалят долу и да я качат в каретата. Кажете на кочияша да я откара да Баркли Скуеър.
Жените едва успяха да изведат навън олюляващата се и стенеща Джудит и да я натоварят в каретата. Грейсмиър стоеше до прозореца и гледаше мрачно след отдалечаващата се карета. Дяволът за втори път беше осуетил грижливо подготвения му план. Той отиде до масата, падна тежко на един стол и си наля пълна чаша вино. Трябваше поне да изяде вечерята, която беше избрал с такова внимание.
Маркъс стигна бързо до Джърмин Стрийт. Не преставаше да се учудва на вътрешното си спокойствие, докато оглеждаше улицата. Три къщи имаха фенери над входната врата. Зад една от тях щеше да намери жена си в компанията на Бърнард Мелвил, лорд Грейсмиър. Нямаше представа защо Джудит е там, какво я бе тласнало да влезе в капана на Грейсмиър, но в момента причините не го интересуваха. По-късно щеше да търси причини. В момента го владееше само една мисъл — трябваше да намери Джудит, преди да е станало много късно.
Почука на първата врата. Там не знаеха нищо за лорд Грейсмиър.
Икономът с напудрена перука, който отвори втората врата, учтиво го покани вътре. Мадам излезе с широка усмивка от салона, готова да поздрави новия гост.
— Къде е Грейсмиър?
Острият въпрос, парещите черни очи, лицето, замръзнало в безизразна маска, й оказаха силно впечатление.
— Мисля, че негово благородие е на горния етаж, сър. Очаква ли ви?
— Би трябвало — отговори Маркъс. — Моля, покажете ми пътя.
Мадам веднага разбра, че новият гост имаше сметки за уреждане с лорд Грейсмиър, и кимна на Бернис. Не я засягаше, че с поведението си Грейсмиър предизвикваше гнева на съпрузите, но не искаше сцени в салона си.
— Бернис, заведете джентълмена при лорд Грейсмиър.
Маркъс тръгна по стълбата след момичето. Тя му посочи вратата и той я отпрати с властен жест. Остана за миг и се вслуша внимателно. Абсолютна тишина. Завъртя предпазливо дръжката и блъсна вратата. В стаята имаше само един човек.