Грейсмиър се беше отпуснал в една кресло до огъня, с чаша червено вино в ръка, устремил поглед към почти обидно веселите пламъци в камината. Когато вратата се отвори, той се обърна изненадано.
— О, ето къде сте били, Грейсмиър — проговори Маркъс с измамна любезност.
— Поласкан съм, че ме посещавате, Карингтън. — Бърнард отпи глътка вино. — На какво обстоятелство дължа това неочаквано внимание?
— О, много е просто. — Маркъс хвърли бастуна си на дивана и седна срещу Грейсмиър. Огледа двата прибора на масата и продължи: — Въпросът е много лесен. Къде е жена ми, Грейсмиър?
Графът направи широк жест.
— Защо ме питате? Както виждате, вечерям сам.
— Така изглежда на пръв поглед — кимна спокойно Маркъс. — Но при втория става ясно, че чакате гост. — Той посегна към вилицата пред себе си, измери я с критичен поглед, после посочи втората чаша на масата, която беше наполовина пълна. — Може би гостът ви е временно изчезнал?
Грейсмиър се изсмя злобно.
— Много се надявам, че не е само временно.
— О? Става все по-интересно. Моля ви, Грейсмиър, обяснете какво имате предвид. — Маркъс завъртя чашата между пръстите си и втренчи поглед в стария си враг.
— Жена ви не е тук — отговори Грейсмиър. — Беше тук, но междувременно трябва да си е вече у дома, в леглото.
— Разбирам. — Маркъс стана. — Що се отнася до обстоятелствата около оттеглянето й…
— Напълно невинно, уверявам ви — отговори с леко потръпване Грейсмиър. — Добродетелта на жена ви изобщо не пострада, Маркъс. А сега ви моля да ме оставите да довърша вечерята си на спокойствие.
— Разбира се. Но ми позволете да ви дам един добронамерен съвет. Ако имате и други планове по отношение на жена ми, откажете се от тях незабавно. — Той вдигна бастуна си и многозначително се удари по дланта. — Няма да ми е приятно отново да ви наложа с камшик за езда, но ще го направя, ако се наложи, и мога да ви гарантирам, че този път няма да остане в тайна. Случката ще стане най-обсъжданата сензация на този и най-малко още на два сезона след него.
Той се поклони и всяка линия на тялото му изразяваше подигравка. Само в очите святкаше неприкрита омраза. Погледът му спря за миг върху червеното лице на Грейсмиър.
— Не ме подценявайте, Бърнард, не повтаряйте грешката си. И помнете: следващия път няма да допусна гордостта да прикрие истината. Все едно пред какви проблеми ще се наложи да се изправя — аз съм готов на всичко, за да ви разоблича. Нямам какво повече да ви кажа.
Той излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.
27
Маркъс се върна на Баркли Скуеър пеша. Каквито и да бяха причините, поради които Джудит беше приела поканата на Грейсмиър, тя очевидно беше съумяла да се освободи сама от неловкото положение. Ако се съдеше по полупразната чаша, тя си бе тръгнала набързо и сигурно беше устроила бурна сцена, щом привидният й домакин се надяваше да не я види никога вече.
Но защо, по дяволите, е трябвало да се срещне с Грейсмиър? Дали само за да се противопостави на съпруга си? Не, в това нямаше смисъл — доколкото си спомняше, двамата се бяха договорили да не се занимават повече с Грейсмиър. Джудит изрази готовността си да се подчини на желанието му, ако той не се държи като диктатор. Защо е трябвало да поддържа това познанство? Не, не беше просто познанство. Познатите не вечеряха в отделна стая. Защо, защо?
Старата змия на недоверието се събуди в главата му, изплези отровния си език и засъска. Стана му студено, в устата му загорча. Та той изобщо не познаваше Джудит! Не беше имал време да я опознае. Може би тя се беше съюзила с Грейсмиър, за да го уязви? Но ако беше така, защо беше напуснала съучастника си така прибързано? Може би не беше очаквала опита му да я съблазни. Но нима жена му беше толкова наивна да приеме поканата за тайна вечеря като напълно невинна и безобидно? Невъзможно. Джудит в никакъв случай не беше наивна. Тя беше умна и познаваше твърде добре света, за да се хване на такава уловка. Но може би Грейсмиър я беше убедил, че поканата му е различна — не интимна вечеря, а в компания с общи познати? А когато бе открила истината… това обяснение прозвуча по-убедително и Маркъс се почувства малко утешен. Но само докато си спомни лъжата, която му беше казала сутринта — че се е уговорила с приятелките си. Змията отново засъска и в устата му отново загорча на лицемерие и измама.
Джудит стоеше до прозореца на стаята си и гледаше към площада, по който се приближаваше Маркъс. Тя го очакваше и знаеше какво трябва да направи. Знаеше, че Грейсмиър вече е разрушил живота на един човек с лъжа и измама. Знаеше, че е способен да отвлече годеницата на друг мъж. Но тази вечер пред нея се бе разтворила цяла пропаст от зло, която надминаваше всичко, което този човек беше извършил досега. Тайната среща беше едно, но да избере за нея бордей — това беше връх на злобата. Това означаваше, че целта му е била да уязви и унижи Маркъс, и се е възползвал от съпругата му само като безволев инструмент за постигането й. Иначе защо ще отведе дама от висшето общество, та макар и наивна и глупава, в такова съмнително заведение? Джудит беше убедена, че на прицел е бил съпругът й. Дали някой е трябвало да подшушне на Маркъс, че жена му е на тайна среща с Грейсмиър? За да го нарани и унижи? Може би Грейсмиър смяташе да разкаже историята пред обществото?