Джудит стоеше до прозореца, скръстила ръце под гърдите. Все още се чувстваше слаба и трепереше след пристъпа на повръщане, но знаеше, че няма никакво значение дали беше успяла да попречи на Грейсмиър да изпълни плана си или беше отстъпила пред ухажването му. Ако целта на Грейсмиър беше публичен скандал, простият факт, че тя се е срещнала с него на такова място, беше достатъчен повод всички да заговорят за нея и мъжа й.
Значи трябваше да разкаже всичко на Маркъс. Ако той узнаеше историята от нейната уста, щеше да бъде предупреден и да се подготви за удара. Мисълта за това какво рискуваше с тази стъпка я изпълни с ужас.
Маркъс изчезна от зрителното й поле, когато изкачи стълбището под прозореца й.
Джудит излезе в коридора и застана до парапета. Щом Маркъс влезе в антрето, тя се спусна с леки стъпки по стълбата и го пресрещна.
— Трябва да говоря с теб.
Той вдигна глава й въпреки горчивината в сърцето му огледа със страх лицето й. Тя беше бледа и напрегната, но иначе се чувстваше добре, доколкото той можеше да прецени.
— Добре ли прекара вечерта? — попита той, подавайки на Грегсън ръкавиците и наметката си. Докато реша как да се справя със ситуацията, ще се преструвам, че не знам нищо — повтаряше си той.
Джудит поклати глава.
— Може ли да отидем в кабинета? Трябва да говоря с теб.
Нима щеше да му каже? В сърцето му пламна искрица надежда.
— Нима случаят е за кабинета ми?
— Мисля, че да. — Тя преплете ръце и ги стисна толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Лицето й издаваше дълбока болка.
Маркъс осъзна, че в момента доверието на Джудит му беше по-необходимо от всичко друго на този свят, и потръпна. Само искреността й можеше да разбие подозренията му, да убие змията на недоверието. Но може би се лъже? По-добре да продължи играта на криеница.
— Е, добре. — Успя дори да се усмихне на избора на мястото за признанието. В последно време кабинетът му беше арена на дискусии по всевъзможни теми. — Не може ли да почака до утре?
— Не ми се вярва.
— Е, добре, щом толкова настояваш, да поговорим.
Джудит тръгна напред. Свещите бяха угасени, огънят в камината догаряше. Тя запали няколко свещи, а Маркъс добави дърва в огъня.
— Ще ми трябва ли нещо подкрепително? — Той посочи бутилките на масичката.
— Мисля, че да. И аз ще взема чаша портвайн.
Маркъс напълни две чаши, без да откъсва поглед от Джудит, която се бе навела да стопли ръцете си над огъня. Червенокафявите къдрици около лицето й блестяха.
— Трябва да ти направя едно признание — заговори тихо тя и се обърна към него. Лицето й беше още по-бледо отпреди. — Боя се, че то ще те разгневи ужасно.
Наистина щеше да му каже! Маркъс си наложи непроницаемо изражение, за да не издаде радостта си, и отвърна безизразно:
— Добре, предупреден съм. Хайде да чуя.
— Започвам. — Джудит остави чашата си и изпъна рамене. — Става въпрос за Грейсмиър. — Направи кратка пауза, но Маркъс не каза нищо, макар че силно присви очи. Той изпи виното си и зачака мълчаливо.
Джудит спокойно му разказа как играла пикет с Грейсмиър, какви били залозите и къде я завел тази вечер.
— Страх ме е, че той иска да предизвика скандал, за да те унижи — заключи тя. — Трябваше да ти кажа… да те предупредя. Не бих понесла да чуеш историята от някой друг.
Тя млъкна, ръцете й бяха все така скръстени под гърдите, лицето напрегнато. Очевидно чакаше със страх реакцията му.
— Разбра ли какво беше онова място? — Той я измери с остър поглед, но гласът му беше овладян.
Джудит кимна.
— Като деца сме прекарвали доста време в подобни… заведения, но това е друга история.
— При случай би могла да ми я разкажеш — отвърна спокойно той. — Както виждам, не си останала дълго с него.
— Не. Сложих синап във виното си и започнах да повръщам — призна тихо тя. — И друг път съм използвала този трик, за да се измъкна от неприятна ситуация. — В очите й се появи пламъче, което му напомни за истинската Джудит. — Боя се, че резултатът му развали удоволствието.