— Обикновено тази тактика успява — отбеляза мрачно полковник Франсис Талент. — А ние си седяхме на задниците и чакахме да го издебнем в неудобно положение и да го нападнем. Вместо това копелето взе инициативата в свои ръце точно под носа ни. Ние сме подготвени за нападение, не за отбрана.
Маркъс кимна.
— Трябваше да имаме предвид, че Наполеон никога не е чакал толкова дълго, докато го нападнат. Стратегията му винаги е почивала върху бърза и мощна офанзива.
Възцари се неловко мълчание. През последните седмици Маркъс Девлин многократно беше изказвал своята оценка за положението, но никой не искаше да го слуша.
— Но нашите агенти съобщаваха, че Наполеон се е окопал по пътя към Шарлероа — възрази Питър след кратка пауза.
— Агентите често получават фалшива информация. — Сухото твърдение на Маркъс отново предизвика смутено мълчание.
— Маркъс, радвам се да ви видя, приятелю! — Артър Уелсли, дук Уелингтън, излезе от кабинета си с карта в ръка. — Идеята ви е била абсолютно вярна. Ето, погледнете картата. Наполеон може да нападне при Лини, Катр Бра или Нивел. Какво мислите? — Той разгъна картата на масата и показа трите кръстовища с късия си, дебел показалец.
Маркъс разгледа внимателно отбелязаните места.
— При Лини — отсече накрая той. — Това е най-слабата точка в нашата защитна линия. Там има дупка, където войската на Блюхер не се засича с нашата.
— Блюхер е извикал хора от Намюр, за да подсили армията при Лини — отвърна херцогът. — Ние ще концентрираме войската си на фронта между Брюксел и Нивел.
— Да предположим, че французите се отклонят на север, в посока Катр Бра — допълни Маркъс и прокара пръст по линията. — Тогава той ще раздели двете армии и ще ни принуди да се бием едновременно на два фронта.
Уелингтън смръщи чело и замислено поглади брадичката си.
— Можете ли следобед да присъствате на военния съвет? — Той сгъна картата и се запъти обратно към кабинета си.
— На вашите услуги, ваша светлост — отвърна Маркъс с кратък поклон.
Собствените му планове можеха да почакат пред лицето на надвисналата опасност, но незнайно по каква причина той не бе склонен да се откаже от тях. Довечера непременно щеше да се срещне с Джудит на бала на дукеса Ричмънд, но въпреки това гореше от нетърпение, сякаш беше някой зелен хлапак, който преследва обекта на горещите си фантазии. Като предположи, че до конференцията следобед никой няма да има нужда от него, Маркъс реши да продължи търсенето.
Намери Джудит в квартирата на един от Уелингтъновите адютанти. Там се беше събрал едва ли не половината Брюксел, за да обсъди новината, че Наполеон — само си представете! — напълно е изненадал Уелингтън и сега подготвя атака срещу града.
— Не, не, дукът владее напълно положението. — Полковник с огромни мустаци напразно се опитваше да успокои трескаво жестикулираща дама със старомодно кадифено боне. — Той ще събере армията на пътя към Нивел и ще изпревари нападението срещу града.
— Сигурна съм, че няма от какво да се опасяваме, мадам — проговори с кадифен глас мис Дейвънпорт. Тя стоеше до прозореца и слънчевите лъчи позлатяваха разкошната медноцветна коса, събрана на прост кок на темето. Беше облечена в лека муселинена рокля, вместо шапка носеше дантелен шал и Карингтън беше запленен от външността й. В контраста между строго скроената елегантна рокля и предизвикателния блясък на златно-кафявите й очи имаше нещо невероятно примамливо и възбуждащо. Погледът й се плъзна по лицата на уплашените й сънародници с лека подигравка и Маркъс изпита приятната възбуда на очакването. Не помнеше откога не бе изпитвал толкова силно желание. Сигурно от младите си години.
Без да се бави, той прекоси помещението и отиде право при Джудит.
— Хладнокръвието ви е забележително, мадам. Нима не се разтрепервате поне малко при мисълта за Наполеон човекоубиеца?
— Ни най-малко, сър. — Тя потропа с чадърчето си по пода. — Предполагам, че сте се възстановили от снощната загуба. Доколкото разбрах, не е била никак малка.
— За коя загуба са отнася забележката ви, мадам — за загубата от брат ви или от сестра му? — Маркъс присви очи, извади табакерата си и си взе щипка емфие.
— Аз не помня да съм спечелила нещо, сър. — Джудит го погледна изпод гъстите си мигли. — Само необходимостта да защитя становището си.
— Надявам се, ще мога да ви убедя да отстъпите малко в това отношение. — Маркъс пъхна табакерата обратно в джоба си. — Искам да ви направя едно предложение, мис Дейвънпорт. Позволявате ли да ви посетя днес следобед?