Това обясняваше лошото настроение на Грейсмиър. Маркъс едва не се изсмя с глас.
— Значи си повърнала?
Джудит кимна с подобие на усмивка.
— Доста силно при това… синапът има такова действие. Много е изтощително — призна тя. — Още съм слаба и треперя.
Маркъс зададе най-важния въпрос.
— Ще ми кажеш ли защо си поддържала познанството с Грейсмиър, макар че се бяхме разбрали да го държиш на разстояние?
Джудит прехапа устни. Положението ставаше сериозно.
— Има нещо, което всъщност не исках да ти кажа…
— Велики боже, Джудит, ти си като лук с безброй люспи! — извика сърдито Маркъс. — Всеки път, когато повярвам, че съм свалил последната и съм стигнал до ядрото на истината и разбирането, ти разкриваш още дузина люспи.
— Сигурна съм, че никога през живота си не си белил лук — отговори Джудит, за момент забравила главното.
— Сега не обсъждаме това.
— Знам, знам — въздъхна тя. — Грейсмиър е човекът, който ти е отнел Марта… — Когато Маркъс остро пое въздух, тя спря, но когато той не проговори, продължи енергично: — Грейсмиър ми разказа историята, за да обясни защо си толкова враждебно настроен към него. Аз исках… — Тя млъкна и му хвърли бърз поглед. Лицето му беше безизразно, нито окуражаващо, нито заплашително. — Исках да науча нещо за Марта — продължи бързо тя. — Ти не желаеше да говориш за нея. Само веднъж, в гостилницата в Катр Бра, ми разказа нещо от живота си и заяви, че никога повече няма да я споменеш. Разбрах, че е била моя пълна противоположност, и пожелах да узная каква е била в действителност… какво означава пълна противоположност. Беше ми станало нещо като мания — заключи тя и разпери ръце в умолителен жест. Той беше длъжен да я разбере.
Маркъс я гледаше, неспособен да реагира. Женско любопитство! Това ли беше всичко? Наистина ли Джудит е искала само да разбере каква е била предшественицата й? Простотата на отговора го обърка. Изглеждаше твърде лесно за сложната същност на Джудит. Въпреки това беше напълно разбираемо. Той беше непоколебим в отказа си да говори за тази част от миналото си.
— Аз не понасям Грейсмиър, Маркъс — каза Джудит, когато мълчанието натежа. Леко изкривената истина излезе без усилия от устата й. — Никога не съм му вярвала и това беше причината, поради която взех горчицата. Но си казах, че няма да навредя никому, ако продължа познанството ни, за да задоволя любопитството си. Той се опита да си играе с мен, но аз го разбрах веднага. Казах си, че докато съм нащрек, мога да продължа играта, без да се случи нещо сериозно. Щом науча, каквото искам, ще приключа тази връзка. Нямах намерение да те нараня… Аз… о, господи, как да те убедя, че не лъжа?
Маркъс се опита да прочете нещо на лицето й, после кимна бавно.
— Вярвам ти. Какво научи за Марта?
Джудит поклати глава.
— Нямаше време да го разпитам. Щом влязохме в онова заведение, разбрах, че е замислил нещо лошо, и трябваше да действам бързо.
Маркъс се наведе и сложи още дърва в огъня. Когато заговори, гласът му звучеше напълно спокойно.
— Вярно е, че Марта се влюби в Грейсмиър. Днес знам, че ако бях по-внимателен към нея, тя нямаше да се поддаде на ласкателствата му. Ние с Марта отраснахме заедно. Имението на семейството й граничеше с нашето и аз знаех едва ли не от люлката, че един ден ще обединим двете имения в едно. Не виждах повод да поставя този план под въпрос, но не виждах и причина да дарявам Марта с особеното си внимание.
Една цепеница падна тежко в жаравата, лумна сноп искри и Маркъс ги стъпка с ботуша си.
— Забавлявах се като повечето млади мъже с много пари и малко смислени занимания. Марта беше безлично същество, покорна сива мишка.
Той погледна към Джудит и отново се възхити на красотата и блясъка й — въпреки всичко, което беше преживяла тази вечер.
— Ти и тя сте като огъня и водата — каза той. — И физически, и по темперамент. Марта беше слаба и лесно се влияеше. Съвършената плячка за човек като Грейсмиър, който винаги се е обогатявал от другите, за да избегне съдебния изпълнител и затвора. Но той е с безупречен произход, винаги е елегантен и любезен. Двамата избягаха заедно и ме оставиха на присмеха на обществото в ролята на досаден годеник, натрапен на една млада жена против волята й.
Той се обърна отново към стаята, опря ръка на перваза на камината и се загледа с невиждащи очи в огъня. Споменът за онези дни го връхлетя внезапно и беше така жив, сякаш всичко се беше случило едва вчера.
Бащата на Марта беше стар и болен, момичето нямаше братя. Затова тъкмо на отблъснатия годеник се падна задачата да тръгне след бегълците и да върне Марта, преди да си разменят пръстени в ковачницата на Гретна Грийн. Маркъс ги намери много бързо. Всъщност намерението на Грейсмиър изобщо не беше да отведе Марта в Гретна Грийн.