Когато ги откри, бившата му годеница беше само една жалка човешка купчинка, трепереща от ужас. Любовникът й, страхливо загрижен да не обявят връзката им за невалидна, я беше взел насила само няколко часа след бягството им. Унижена и вероятно бременна, Марта нямаше друг изход, освен да приеме Грейсмиър за съпруг — единственият мъж, който беше готов да я вземе при тези обстоятелства.
— Аз разтурих годежа с цялото достойнство и почтеност, на което бях способен в такъв момент — продължи той със същия овладян глас и нищо не намекваше за пламъците на гнева в сърцето му — гняв, който го бе тласнал да пребие Бърнард Мелвил с камшика си. — След девет месеца Марта почина, след като роди мъртво дете. Грейсмиър наследи цялото й богатство с изключение на имението, което баща й остави на един племенник. Старият се разпореди Грейсмиър никога да не получи имението… за което съм му благодарен, защото си спестих един крайно неприятен съсед.
Той вдигна глава с неразгадаемо изражение в очите.
— Задоволих ли любопитството ти, невестулке?
Джудит кимна. Но в действителност любопитството й, послужило за извинение на действията й, едва сега се събуждаше. Маркъс не й каза всичко. Тя усещаше силното му вълнение, скрито зад овладяната външност. При дадените обстоятелства обаче нямаше друг избор, освен да приеме безкритично обяснението му. Лекотата, с която успя да го заблуди, незнайно защо беше по-трудно поносима от самата измама. Той й имаше достатъчно доверие, за да вярва в лъжите й.
— Вече не знам защо толкова исках да го зная — прошепна тя. — Това е минало.
— Да, тогава ти си била на дванайсет години — кимна със суха усмивка Маркъс.
— Много ли ми се сърдиш? — Джудит го погледна виновно. — Знам, че имаш всички основания.
Маркъс смръщи чело и прокара ръка по брадичката си. Признанието й беше променило напълно решението му.
— Не, не ти се сърдя. Сама си се поставила в крайно опасна и компрометираща ситуация, но си успяла да се измъкнеш със собствените си сили. Ала съм разочарован, че не си преодоляла себе си и не си дошла при мен с тези въпроси. Мисля, че в последно време нещата между нас вървяха гладко и безпроблемно и аз щях да ти отговоря искрено.
Господи, в каква опасна паяжина се заплитам с лъжите си! — каза си с болка Джудит, когато чу разочарованието в гласа му. Не можеше да му обясни защо не е била в състояние да сподели измисленото си любопитство с него. Вместо отговор му предложи безпомощно вдигане на раменете, което той прие с примирено поклащане на главата.
— Какво ще правим, ако Грейсмиър действително има намерение да инсценира скандал? — попита Джудит, за да смени темата.
Лицето на Маркъс се вкамени.
— Няма да го направи — отговори сухо той.
— Как можеш да си сигурен?
— Скъпа моя Джудит, нима още не ми вярваш, че съм способен да се справя с този човек? — попита той и гласът му беше като желязо. — Повярвай, Грейсмиър няма шанс срещу мен.
Джудит погледна енергично издадената брадичка, безкомпромисната линия на устните, очите, които святкаха като черен кремък, и си каза, че нито за миг не се е усъмнила в съпруга си. Той беше равностоен противник за Грейсмиър — или за всеки друг, комуто би хрумнало да се намеси в работите му.
А къде беше жена му? Лъжливата, коварна измамница. По гърба й пробягаха студени тръпки, тя стисна ръце и затрепери.
Като я видя в това състояние, изражението на Маркъс моментално се смекчи.
— Веднага си легни — нареди той. — Една вечер над нощното гърне е ужасно изтощителна. — Като си представи сцената, едва не избухна в смях. Почти му беше жал за Грейсмиър. Посегна към чашата й, подаде й я и добави с нежност: — Бъди послушно момиче и си изпий портвайна, за да се стоплиш.
Джудит му се усмихна колебливо, изпи виното на един дъх и усети утешителната му топлина в празния си, свит стомах.
— А сега се качвай горе. — Маркъс взе чашата от ръката й. — Ще дойда да те видя, като си легнеш.
— Мисля, че имам нужда от топла прегръдка — изрече с треперещ глас тя.
Маркъс я прегърна и я притисна към себе си, трогнат от ранимостта й.
— Ще те държа цяла нощ в обятията си — пошепна той в ухаещата й коса. — Ще дойда веднага щом Мили те сложи в леглото.
Той изпълни обещанието си и Джудит спа сигурно и спокойно в ръцете му, ала сънищата й бяха изпълнени с грозни образи, които изникваха от тъмното царство на мрака и се пукаха на парченца.