— Почини си хубаво, невестулке.
— Не забравяй да кажеш на Джон, че приемаш поканата на полковника.
— Няма да забравя. — На минаване той помилва бегло кока от медноцветни къдрици на върха на главата й. — Отзивчивата съпруга е същинско съкровище.
Господи, в каква опасна мрежа се заплитам с лъжите си! Безутешният рефрен вече беше станал част от потока на кръвта, която пулсираше във вените й.
Бърнард Мелвил оглеждаше скритом мъжа, седнал срещу него на масата за карти. Тази вечер Дейвънпорт пиеше повече от обикновено. Косата му беше разрошена, падаше в безредие по високото чело, от време на време пръстите му нервно се заравяха в разбърканите къдрици. От три часа губеше непрекъснато и Грейсмиър изпитваше тръпнещата възбуда на картоиграч, уверен, че противникът е в ръцете му. Отдавна се беше отказал да събира печалбите си. От собствен опит знаеше, че Себастиян е обзет от същата треска като него и изобщо не си дава сметка за сумата на загубите си. Жетоните му отдавна бяха свършили и той пишеше разписки — автоматично и без да мисли. Купчинката разписки до лакътя на Грейсмиър ставаше все по-висока.
Грейсмиър беше използвал два пъти маркирани карти: когато Себастиян спечели предишната игра и той — обзет от натрапчивото желание да съкруши противника си, — не можа да понесе представата, че би могъл да загуби дори най-малка сума. Усещаше в устата си вкус на кръв. Още един час, каза си той, и Дейвънпорт ще бъде разорен.
— Себастиян, цяла вечер ли ще седиш на игралната маса? — попита Хари Мидълтън, застана зад приятеля си и се опита да скрие загрижеността си, като видя купчината жетони и разписки пред Грейсмиър. — Стига вече, приятелю. Ела да се повеселим.
Бърнард не успя да скрие гнева си от намесата на Мидълтън.
— Оставете го на мира, човече — изсъска през зъби той. — Не виждате ли, че не сме свършили играта?
Себастиян вдигна глава и се усмихна замаяно на приятеля си.
— Дяволите да ме вземат, Хари, но загубих представа за времето. — Той се съсредоточи отново върху картите. — Последна игра, Грейсмиър. Днес ме довършихте. — Засмя се безгрижно и откри вале купа.
Бърнард нямаше друг избор, освен да приеме приключването на играта, когато Себастиян хвърли картите си на масата и се прозя.
— Колко загубих днес, Грейсмиър?
Бърнард събра точките.
— Деветдесет и осем.
— Преминах Рубикон, по дяволите! — Себастиян се прозя отново. — Съберете сумата от разписките ми и утре сутринта ще ви изпратя полица до банката си.
Зашеметяващата сума, която Грейсмиър назова, най-сетне му оказа въздействие. Графът скритом проследи как ръцете на Себастиян внезапно затрепериха и устните му се опънаха в тънка линия. Все пак той вдигна вежди в знак на безгрижие и изсвири през зъби.
— Надявам се, че ще ми дадете шанс да се реванширам, милорд?
— Но разбира се… какво ще кажете да поиграем пак утре в дома на дукеса Девъншир? — Бърнард жадно облиза месестите си устни.
Себастиян кимна и се опита да се засмее, но смехът му прозвуча кухо.
— Защо не? Иначе ще има да скучая на онзи ужасен бал. — Той хвана под ръка приятеля си и двамата се отдалечиха.
— Себастиян, ти загуби цяло състояние — пошепна Хари и го огледа изпитателно и с искрена загриженост.
Себастиян вдигна рамене.
— Ще си го върна, Хари. Още утре.
— Предупредих те, че е рисковано да играеш с Грейсмиър. Той е опасен.
Себастиян погледна втренчено приятеля си и изведнъж в очите му светна странна светлина.
— И аз съм опасен, Хари, и Грейсмиър ще го разбере още утре. Само почакай.
Хари се почувства неловко. Никога не беше виждал този израз в очите на Себастиян. Никога не го беше чувал да говори с този тон. Изведнъж разбра, че Себастиян Дейвънпорт беше крайно опасен човек, макар да не знаеше откъде бе дошло това впечатление.
29
— Грегсън, когато дойде брат ми, изпратете го веднага в жълтия салон. Иначе не съм вкъщи за никого. — На следващата сутрин Джудит слезе рано-рано в големия салон и спря само за миг да подреди букет жълти хризантеми в медна купа на малката мраморна масичка.
— Разбира се, милейди.
— Изглеждат доста увехнали — отбеляза тя и остави цветята. — Моля, наредете да ги заменят със свежи.
— Да, милейди. — Грегсън се поклони сковано. В гласа на господарката тази сутрин звучеше необичайна острота, цялото й същество издаваше раздразнение.
Джудит изкачи тичешком стълбата, скри се в любимия си жълт салон и седна пред масичката за шах. Задачата, която искаше да реши, беше достатъчно трудна, за да занимае мислите й през следващия час, докато чакаше брат си. Двамата щяха да прекарат по-голямата част от деня в тренировки за вечерта, а в късния следобед щяха да се разделят, за да им остане достатъчно време да си починат и да съберат силите си преди началото на играта.