Схемата беше разработена много отдавна, още докато пътуваха из континента, но отдавна не я бяха използвали. Въпреки страха си, въпреки зашеметяващата височина на залога, Джудит отново усети старата, позната тръпка на възбуда, опияняващото чувство, което я обземаше на игралната маса. Днес им предстоеше решителната, последната игра.
Себастиян пристигна след около час. Поздрави я кратко, свали жакета си и се настани срещу нея по риза. Отвори нова колода карти и заяви:
— Хайде да изпробваме отново кодовете ни за асата. Движението ти за пика е почти същото като за купа. Трябва да измислим нещо, по което да ги различаваме.
Джудит кимна и посегна към ветрилото си. Двамата работиха съсредоточено до обяда. Промениха незначително тайните кодове, упражниха ги няколко пъти, после играха шах, докато Грегсън оповести, че обядът е сервиран. Маркъс влезе в трапезарията и завари брата и сестрата да хапват в мълчание препечени стриди и студено пиле.
— Ако не ви познавах по-добре, щях да кажа, че сте се скарали — отбеляза лордът, докато пълнеше чинията си.
— Не, не сме се карали. — Джудит се насили да се усмихне. — Просто всеки следваше собствените си мисли. Как прекара сутринта?
Маркъс им разказа една история, която беше научил при Анджело, но много скоро установи, че нито Себастиян, нито Джудит го слушаха. Той млъкна и зачака един от двамата да забележи, че още не е свършил, но когато никой не реагира, вдигна рамене и посвети вниманието си на яденето.
— Вкъщи ли ще вечеряш днес, Джу? — попита остро Себастиян.
— Не, у семейство Хенли — отговори тя. — Изабел ме покани на вечеря преди бала.
— Много добре. — Маркъс напълни чашата си и й се усмихна през масата. — Мисълта, че ще вечеряш сама, ми беше безкрайно неприятна, скъпа.
— О, перспективата да вечерям сама не е в състояние да ме разтревожи, Маркъс — отговори тя и вдигна вежди. — Не съм зависима от компанията на съпруга си.
Очевидно забележката беше замислена като шеговита, но Маркъс усети в гласа й някакво странно напрежение, а усмивката й изглеждаше скована. Май наистина се беше карала със Себастиян.
— Какво ще правиш днес следобед, Джудит? Искаш ли да излезем на езда в Ричмънд парк? Денят е великолепен — попита я Маркъс, щом привършиха обяда. Джудит обаче поклати глава.
— Друг път ще дойда с удоволствие, но за днес следобед със Себастиян сме замислили нещо, което в никакъв случай не можем да отложим.
— Аха. — Маркъс хвърли салфетката си на масата, опитвайки се да прикрие разочарованието и объркването си зад равнодушно изражение. — Е, тогава ви оставям с плановете ви.
— По дяволите! — пошепна съкрушено Джудит, когато вратата се затвори зад съпруга й. — Не исках да прозвучи толкова отблъскващо, но не можах да измисля друго извинение.
— След днешната вечер вече няма да са ти необходими извинения. — Себастиян бутна стола си и стана. — Хайде да се хващаме за работа.
Към пет двамата бяха обмислили всяка подробност от плана си и вярваха, че са се подготвили за всички възможности. Бяха обсъдили всички възможни комбинации, родени от сръчността и опита. Знаеха как играе Грейсмиър, кога играе коректно, а Себастиян знаеше също какви трикове предпочита, когато мами. Бяха разработели собствена система, която трябваше да победи маркираните карти на противника им.
— Подготвихме се възможно най-добре — заяви най-сетне Себастиян. — Естествено не можем изцяло да изключим случайността.
— Той е играч, помирисал кръв — отговори Джудит. — Ние с теб знаем каква е тази лудост. Щом веднъж се е запалил, няма да спре, докато не стигне до края. Той… или ти.
— Няма да бъда аз — отговори брат й със спокойна увереност.
— Знам — отговори просто тя и му подаде ръка. Стиснаха си ръцете в мълчаливо съгласие, което съдържаше както обещание, така и решителност. Себастиян се наведе, целуна я по бузата и си тръгна. Джудит постоя още малко в салона, заслушана в шума на стъпките му, после се прибра в спалнята си и се пъхна в леглото. Сложи на очите си тампони, напоени с хамамелис, и се опита да заспи, но не можа — пред вътрешния й взор се разиграваха всевъзможни игри на карти.
Малко след десет Грейсмиър и Агнес Барет влязоха в Девъншир Хаус. Пристигнаха сравнително рано, с първите гости, и през първия час спокойно обикаляха салоните. Танцуваха два пъти, след което Агнес бе окупирана от един мустакат познат на болнавия си съпруг.