— По-късно ще дойда да погледам как оскубваш пиленцето — каза тя на Грейсмиър, когато се разделиха. Устните й се изкривиха в усмивка на злобно очакване, дребните бели зъби блеснаха. Грейсмиър се наведе над ръката й.
— Такава публика ще придаде допълнителна пикантност на играта, мадам.
— Надявам се да имаш още публика — промърмори тя. Бледите очи на Грейсмиър се присвиха непримиримо.
— За сестрата ли говориш? Да, мила, и аз се надявам. Тя ще придаде допълнителен вкус на победата ми.
— Да се надяваме, че няма отново да започне да повръща. — Тихият смях на Агнес беше още по-злобен от усмивката. Тя хвана под ръка партньора си и се отдалечи.
Грейсмиър огледа бързо пълнещия се салон. От Себастиян Дейвънпорт нямаше и следа, но Джудит вече беше тук с Изабел Хенли и другите й приятелки. Устните му се опънаха в тънка линия. След фиаското на Джърмин Стрийт той продължи да се среща с Джудит в обществото, но се стараеше да не се мярка много пред очите на Маркъс. Мотивът му беше прост. Скъпата сестричка трябваше да преживее разорението на братчето си. Джудит щеше да страда ужасно, да плаче от безсилие, а той щеше да преживее едно малко удовлетворение като компенсация за неловкото положение, в което го беше поставила. Маркъс щеше да бъде дълбоко уязвен от публичното унижение на младия Дейвънпорт, а Грейсмиър и Агнес Барет щяха да получат Хариет Мартън и богатството й.
Без да бърза, графът си проби път до Джудит.
— Възхитителна, наистина възхитителна — прошепна той и вдигна ръката й към устните си. Възхищението беше истинско. В червено-кафявата коса и на лебедовата шия на Джудит святкаха смарагди. Вечерната рокля от златен тюл върху медноцветна коприна беше смайващо екстравагантна и прекрасно подчертаваше цвета на косата.
— Ласкател — изкиска се тя и шеговито го удари с ветрилото си по ръката. — Трябва обаче да призная, че не съм равнодушна към ласкателствата, милорд, затова продължавайте.
Той се засмя и я покани да танцуват.
— Нима съпругът ви не е тук тази вечер?
— За съжаление — отговори тя с подигравателна въздишка. — Вечеря с един хусарски полк.
— Какво щастливо съвпадение. — На устните му заигра усмивка и Джудит се почувства зле. — Но не виждам и брат ви.
— О, сигурна съм, че ще дойде — отговори тя. — Уговорил се е да вечеря с приятели.
— Разбрали сме се да се срещнем на игралната маса — обясни с усмивка Грейсмиър. — Водим жестока битка.
— О, да, Себастиян ми разказа. Дуел на пикет. — Джудит се засмя звънко. — Но ви предупреждавам, Бърнард — Себастиян е твърдо решен да спечели. Каза ми, че снощи е загубил безбожно много пари и смята тази вечер да си върне загубите, за да не банкрутира. — Тя отново се засмя, сякаш представата беше абсурдна, и Грейсмиър си разреши да се ухили в отговор.
— Жадувам да му предложа реванш. Мога ли да се надявам, че прекрасната му сестра ще ме подкрепя с присъствието си.
— О, сър, не разбирате ли, че е нелоялно да подкрепям противника на брат си! — извика дяволито тя. — но съм си обещала да проява неутрален интерес. Признавам, за мен е голямо удоволствие да наблюдавам битката между двама толкова способни картоиграчи. — Тя се приведе към него и добави почти с чувство за вина: — Въпреки това съм твърдо убедена, че вие сте по-добрият, Бърнард.
— Хайде, хайде, сега вие ме ласкаете, мадам — отговори той с едва скривана подигравка. За щастие тя не разбра иронията му.
— Но нали снощи спечелихте — обясни съвсем сериозно Джудит. — От друга страна пък… може би Себастиян просто е имал лоши карти. Има разлика, нали?
— О, разбира се — кимна той. — Има разлика, и то съществена, скъпа Джудит. Да се надяваме, че тази вечер късметът ще се усмихне на брат ви… само за равновесие, разбира се.
— Да, естествено. — Музиката спря и Грейсмиър бе принуден да предостави Джудит на друг кавалер… но едва след като й напомни, че му е обещала да дойде в салона за карти. Джудит се съгласи със сияеща усмивка и се нареди в редицата за котильона. Дотук добре, каза си с въздишка тя.
Себастиян пристигна на бала в най-добро настроение. Поздрави сърдечно всичките си приятели и познати, изказа почитанията си на домакинята и спечели благоволението й, като покани на танц няколко нещастни дами без партньор, пийна няколко чаши шампанско и продължи да се забавлява като всички останали млади мъже.
За негово облекчение и за голяма мъка на Хариет семейство Мортън не бе получило покана. Това беше първият сезон на девойката, тя беше още твърде млада и неизвестна и нямаше достъп до тесния кръг на висшето общество. Щом Себастиян й направеше предложение и обществото узнаеше за годежа й с шурея на маркиз Карингтън, това щеше да се промени — поне така я уверяваше Летисия. Но това беше слаба утеха за Хариет, която трябваше да прекара поредната скучна вечер с болнавата си майка.