Грейсмиър и Себастиян се срещнаха в игралния салон късно след полунощ. Джудит нетърпеливо изчака момента, когато двамата изчезнаха от балната зала. Със Себастиян се бяха разбрали, че тя ще се появи в салона едва след като са минали няколко игри. До този момент Себастиян трябваше да е разработил система за печалби и Грейсмиър щеше да потърси спасение в маркираните карти.
Почти още час Джудит продължи да танцува, да разговаря и да се усмихва. Хапна леко с приятелките си, пи шампанско и се насили да прогони всички мисли за онова, което ставаше в салона. Ако всичко вървеше по плана, Бърнард Мелвил сигурно вече се питаше защо не идва сестрата на противника му.
Точно в един Джудит мина през пълните салони и влезе в стаята за карти. Веднага усети, че става нещо необикновено. Макар че на различни маси се играеше фараон, макао и басет, атмосферата беше заредена с нервност. Играчите и зрителите често хвърляха погледи към малката маса в една ниша, където двама мъже играеха пикет.
Джудит прекоси помещението с леки крачки.
— Дойдох да сдържа обещанието си, милорд — изрече весело тя.
Грейсмиър вдигна глава от картите си и тя разбра какво означаваше изразът в очите му. Врагът й беше маниак, опиянен от играта.
— По всичко личи, че късметът на брат ви е проработил — отговори дрезгаво той и се покашля.
Джудит погледна към купчината жетони пред Себастиян. Все още нямаше разписки, подписани от Грейсмиър. Тя му се усмихна окуражително и непринудено застана зад стола му.
Грейсмиър беше принуден да признае, че човекът, срещу когото играеше тези вечер, не беше такъв, за какъвто го смяташе досега. По лицето на Дейвънпорт не личаха каквито и да било емоции, той мълчеше почти през цялото време, а когато говореше, го правеше с рязка прецизност. Единствената част на тялото му, която се движеше, бяха дългите ръце с фини пръсти.
В началото Грейсмиър приписваше загубите си на неблагоприятното разпределение на картите. Когато след време му дойде мисълта, че зад това се крие нещо друго, той я отхвърли като неуместна. Достатъчно често беше играл със Себастиян Дейвънпорт, за да знае, че хлапакът не е особено сръчен играч. Да, понякога печелеше, обикновено по объркващ начин, но всички знаеха, че дори лошите играчи нерядко имаха успех. Когато загубите се увеличиха, Грейсмиър реши, че това е смешно. Увеличи залога си, убеден, че след минути съдбата отново ще бъде благосклонна към него. Това се повтори няколко пъти. Сега трябваше да спечели само една игра с наистина висок залог, и щеше да си върне загубите с един удар. С тази увереност в главата той изигра първата си маркирана карта. Сръчността му беше изключителна и първия път Джудит не забеляза нищо, което му позволи да спечели.
Себастиян не се развълнува особено. Отдели доста голяма купчина жетони и ги бутна към противника си. Джудит изписка възбудено и пошепна в ухото на Грейсмиър:
— Добре го направихте, сър.
Грейсмиър изобщо не я чу. Междувременно от всички страни към масата в нишата се стичаха хора, привлечени от напрегнатата атмосфера.
В помещението беше топло и Джудит отвори ветрилото си.
Внезапно Грейсмиър изпита чувството, че веднъж вече е преживял всичко това, само че при разменени роли. Тази сцена се беше разиграла веднъж, но с една съществена разлика. Той не печелеше. Играеше със завидна концентрация, написа почти толкова разписки, колкото противникът му миналата вечер. Пусна в игра маркираните си карти, но въпреки това не печелеше. Когато веднъж игра купа, за да осуети пика, сигурен в успеха си, Дейвънпорт се оказа подготвен, хвърли десетка и запази преднината си от точки. Как, по дяволите, беше възможно това? Нямаше друго обяснение, освен че противникът му изведнъж се беше превърнал от несръчен начинаещ в картоиграч с учудващи умения. Не това не беше просто умение, съчетано с късмет — бяха му необходими наистина магически способности, за да победи срещу маркираните карти на противника.
Грейсмиър вдигна глава към жената, която стоеше до него и небрежно си вееше с ветрилото. Тя му се усмихна утешително, сякаш не разбираше какво му се случва… очевидно вярваше, че тази вечер по изключение брат й има късмет.
Аз съм опитен играч, повтаряше си почти отчаяно Грейсмиър. Знаеше, че трябва да спечели само веднъж. Ако заложеше всичко, което имаше, щеше да компенсира досегашните си загуби и да унищожи противника си.