При последната игра Джордж Девъроу беше заложил семейното имение в Йоркшир. Бърнард Мелвил откъсна поредния лист от бележника си, надраска своя залог — имението, което беше спечелил от Джордж Девъроу, — и безмълвно подаде листа на противника си. Себастиян хвърли поглед върху написаното и също така безмълвно натрупа собствените си печалби — жетони и разписки — на голяма купчина в единия ъгъл на масата. Добави към тях и разписка, за да уравновеси извънредно високия залог на противника си. Накрая плъзна ръка в джоба си и внимателно извади красиво изработен пръстен с печат. Тази последна игра беше за баща му. Хвърли пламтящ поглед към сестра си, която му кимна едва забележимо, и сложи пръстена на пръста си. Издърпа дантелените маншети на ръкавите си, отвори нова колода карти и започна да раздава.
Агнес Барет се взираше като хипнотизирана в пръстена на Себастиян Дейвънпорт. Светът изведнъж се завъртя със зашеметяваща бързина и потъна в кошмара на невярата. Тя трябваше да предупреди Бърнард — толкова страшна беше надвисналата опасност, която олицетворяваше пръстенът, но от пресъхналото й гърло не излезе нито звук. Пръстенът закова погледа й: семейният печат на Девъроу. Накрая все пак успя да откъсне поглед от дългите, стройни пръсти на Себастиян и се преместиха към сестра му. За частица от секундата златно-кафявите очи на Джудит срещнаха втренчения й поглед и прозрението я улучи като удар. Шокирана и изпълнена с отчаяние, Агнес се запита защо по-рано не беше отгатнала… защо първичният майчински инстинкт беше отказал да разпознае децата, които не беше виждала от бебета.
Маркъс Девлин, маркиз Карингтън, стоеше на вратата на игралния салон. Шепотът на напрегнатите зрители около двамата играчи беше толкова тих, че можеше да се нарече почти подсъзнателен. Маркъс виждаше над главите на множеството. Видя жена си и равномерните, решителни движения на ветрилото й. И веднага разбра какво правеше. Тя и брат й мамеха лорд Грейсмиър пред очите на цялото лондонско общество. Не можеше да си представи по каква причина, знаеше само, че не беше в състояние да предприеме нищо, за да ги спре. Можеше да сложи край на измамата само ако ги разобличи публично.
Обзе го чувство за безпомощност и страх. Отчаяно си пожела вечерята със седми хусарски полк да не беше свършила толкова рано или да си беше отишъл направо вкъщи, вместо да се поддаде на изкушението и да дойде да вземе жена си. Никога в живота си не се беше чувствал толкова нещастен. По-добре да му бяха спестили това знание, с което не знаеше как да се справи. Знание, което разруши любовта му… което направи невъзможно всяка форма на доверие и сигурност, на която се основаваха любовта и бракът.
В мига, когато семейното имение на Девъроу премина отново в ръцете на законния му собственик, Агнес Барет разбра каква игра се разиграва тук. Бърнард Мелвил беше победен от децата на мъжа, когото беше унищожил преди двадесет години. Тя не знаеше как бяха успели да го постигнат, но беше абсолютно сигурна, че братът и сестрата са партньори в тази игра. Привидно безгрижните и наивни начинаещи бяха работили целенасочено за този миг от деня, когато бяха пристигнали в столицата.
В гърдите на Агнес се надигна безсилна ярост, като видя смайването, с която Бърнард реагира на загубата на последната игра. Погледът й се устреми към лицето на дъщеря й, която стоеше зад загубилия. Джудит улови погледа й — и прочете в него дива ярост, пареща, непримирима омраза. В очите на Джудит блесна студен триумф, тя отговори спокойно на гневния поглед на Агнес. Пръстите на лейди Барет внезапно се вкочаниха, чашата с вино падна от ръката й и се разби на паркета в краката й. На всички страни се пръснаха рубиненочервени капки.
Приглушеният шепот се засили. Грейсмиър отчаяно се опитваше да подреди обърканите си мисли. Имаше само един шанс да си върне загубеното. Преди двайсет години беше подхвърлил на противника си маркирана карта, заради която Джордж Деверо загуби честта и имуществото си. Ако го направеше още веднъж, ако успееше да изобличи противника си публично, щеше да си върне всичко загубено. Измамникът нямаше право да задържи спечеленото по нечестен начин.
В сърцето му пламна надежда и объркването отстъпи място на леденостудена пресметливост.
— Добре играхте, Дейвънпорт — проговори той сред напрегнатата тишина. С почти незабележим жест свали ръкава си и в дланта му се плъзна скритата карта.
Джудит рязко затвори ветрилото си.
— Сигурно няма да имате нищо против, ако хвърля поглед на…
Преди Грейсмиър да завърши изречението, преди да протегне ръка и да докосне картите на противника си, сложени на масата — и при това да смени една от тях с онази, която бе извадил от ръкава си, — Себастиян Дейвънпорт заговори високо и ясно и думите му предизвикаха гадене в гърлото на противника му и напълниха устата му с отровна жлъчка.