Жената насреща й се изсмя пронизително.
— За разлика от вас и брат ви баща ви беше слабак. Не беше в състояние да се противопостави на другите… нямаше дарбата да задържи онова, което му принадлежеше.
Джудит замръзна на мястото си. Въпреки гнева и страха си тя разбра, че Агнес говори истината. Досега си беше втълпявала, че бедността и животът в изгнаничество са подкопали силата на волята и стабилността на баща й, но Агнес й отвори очите: тези качества са му били вродени.
— Какво знаете вие за баща ми? — попита рязко тя. — Какво можете да знаете за живота, който е водил?
Агнес отново се изсмя и Джудит се отвърна отвратено.
— Напуснете дома ми, лейди Барет.
— Ще си отида, когато ви кажа, каквото имам да казвам, Джудит. — Гласът й се понижи до дрезгав шепот, но всяка дума отекваше като камбана в тихото помещение: — Вие ще си платите за стореното… вие и брат ви.
— О, аз вече си плащам — отговори тихо, повече на себе си Джудит. Но гласът й много бързо укрепна. — Брат ми си възвърна онова, което му принадлежи по право. Той ще заживее отново като почтен човек. Ще бъде щастлив. Мястото му в света е осигурено.
— Той ще си плати — повтори Агнес и злокобната увереност в гласа й накара Джудит да се разтрепери. Тя не намери какво да отговори, за да разпръсне надвисналата в помещението опасност, и когато Грегсън отвори вратата, изпита сляпо облекчение, че някой идваше да й помогне.
— Лейди Девлин, лейди Изабел Хенли и мисис Форсайт.
— О, Джудит, всички в града говорят само за това! — извика Изабел, прихвана муселинените си поли и се завтече към приятелката си. — Брат ти изобличил Грейсмиър като измамник!
— Аз пък си отидох вкъщи още преди полунощ — намеси се Корнелия и се спъна на килима, но успя да запази равновесие. — Днес на закуска Форсайт говореше само за това. Каза, че Грейсмиър никога вече няма да се покаже в обществото… о, моля за извинение, лейди Барет, не ви видях!
Под невярващия поглед на Джудит с Агнес стана пълна промяна. Леденият студ изчезна от очите й, бузите й придобиха що-годе нормален цвят, гласът й изведнъж зазвуча ведро и безцеремонно както винаги.
— Както вече каза лейди Изабел, в града не се говори за нищо друго. Сигурна съм, че любопитните ще протрият прага ви, лейди Карингтън, за да си поговорят с вас и брат ви.
— Питам се само от колко време е лъгал на карти — отбеляза Сали и се настани в креслото пред камината. — Не е възможно да е започнал едва вчера, нали?
— Не ми изглежда вероятно — отговори Джудит, опитвайки се да реагира нормално. Щом Агнес Барет можеше да се преструва, че не се е случило нищо особено, че само преди минута в тази стая не са били изречени чудовищни неща, значи тя също можеше. Спомни си, че цял живот се беше преструвала и играла най-различни роли, и успя да си наложи маска на безгрижие.
— Но как е разбрал Себастиян?
— През последните два месеца двамата с Грейсмиър често играеха карти — отговори Джудит и вдигна рамене, избягвайки втренчения поглед на Агнес. — Предполагам, отдавна е забелязал, че нещо не е наред.
— Мис Мортън, милейди. — Вратата се отвори отново и в салона влетя възбудената Хариет.
— О, Джудит, не можах да издържа… каква необикновена новина! Вярно ли е, че Себастиян е заловил лорд Грейсмиър да мами на карти? Божичко, защо не бях там? — В този момент Хариет видя Агнес Барет и замлъкна изведнъж. По бузите й пропълзя червенина.
— Вие никога не сте харесвали особено Грейсмиър, нали, мила? — отбеляза спокойно Агнес. — Въпреки това не е редно да се радвате на чуждото нещастие.
— Не бива да го наричате нещастие, мадам — намеси се Изабел, която пълнеше чинията си със сладки. — Когато един мъж използва непочтени средства, за да нарани друг мъж, и бива изобличен, „нещастие“ е може би най-неподходящата дума. — Тя си избра няколко шоколадови бисквитки.
Агнес се поклони хладно, настани се до една странична масичка и започна да прелиства някакво списание. Корнелия срита Изабел под масата и за минути в салона се възцари неловко мълчание. Сали го прекъсна с обичайното си добродушие.
— Естествено новината е шокираща. Но можем да предполагаме, че лорд Грейсмиър е имал сериозна причина да играе по този начин. Може би е имал планина от дългове… това е най-разумното обяснение.
— Права си — кимна Корнелия. — Не бива да хвърляме камъни по него.
— Нещастникът — въздъхна Сали, като си припомни четирите хиляди фунта за заложените рубини.
През следващия половин час през Баркли Хаус наистина се извървя поне половината Лондон. Дами и господа горяха от любопитство и се надяваха да научат още неизвестни подробности. Джудит ги посрещаше гостоприемно, уверяваше ги, че няма какво да добави, защото не е виждала брат си от миналата вечер. През цялото време в главата й се гонеха предположения, едно от друго по-невероятни. По какъв начин можеха да си отмъстят Агнес и Грейсмиър? Тези размишления и потокът от посетители успяха до известна степен да отклонят вниманието й от Маркъс и крушението на брака им, но не й помогнаха да възвърне вътрешното си равновесие. Тя зачака с нетърпение гостите й да си отидат, за да изтича при Себастиян.