— Милейди иска незабавно да се върнете вкъщи, милорд.
— Милейди! — Сърцето му направи огромен скок. Само спешна нужда би накарала Джудит да го търси из цял Лондон.
— Добре ли е милейди? — попита той, докато се триеше с хавлията.
— Да, милорд — отговори младежът. — Поне така мисля, милорд. Грегсън каза да претърсим цял Лондон, ако се наложи, но да ви намерим, сър.
— Какво значи това?
— Грегсън изпрати шестима лакеи, милорд.
— Върнете се на Баркли Скуеър и кажете, че съм на път — нареди Маркъс и изчезна в кабинката за преобличане. Сърцето му постепенно се успокои. Ако Джудит беше здрава и невредима… само това имаше значение. Сигурно не би заповядала да претърсят цял Лондон, за да го намерят, само за да му каже, че възнамерява да го напусне. От друга страна — като познаваше своята невестулка, не биваше да е такъв оптимист. Досега не беше успял да върви с една крачка пред нея. Защо сега си въобразяваше, че е в състояние да го направи?
Маркъс се облече бързо и се прибра вкъщи с нает файтон. Грегсън му отвори вратата още докато изкачваше стълбите.
— Как е милейди?
— Ще я намерите в жълтата дневна, милорд.
Маркъс изкачи стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж.
— Какво е станало, Джудит? — Въпросът излезе от устата му още преди да е затворил вратата зад гърба си. Бледото лице и страхът в очите й го стреснаха до смърт. — Какво има?
— Хариет — отговори нервно тя и прокара език по пресъхналите си устни. Искаше да се хвърли в обятията му, но споменът за миналата нощ беше твърде свеж в съзнанието й. — Мисля, че Грейсмиър и Агнес са я отвлекли.
Маркъс затвори очи. Не искаше никога вече да чува името Грейсмиър. Не искаше да знае нищо за стария си враг и за Агнес Барет. Ако искаше да събере и залепи парченцата от разрушения си брак, Грейсмиър трябваше да бъде изпратен в най-тъмния ъгъл на ада. В следващия миг видя пред себе си Марта, каквато я беше намерил онази сутрин преди десет години: свита в един ъгъл на стаята, цялото й лице в синини, с разплакани огромни очи. Самозабравила се в болката си, тя се поклащаше леко и скимтеше като ранено животинче. Мъж, който веднъж е изнасилил жена, е способен да го направи и втори път, каза си мрачно той.
— Кажи ми какво знаеш.
Джудит му разказа какво се беше случило, почти зарадвана, че пред внимателен слушател като Маркъс мислите й се подредиха от само себе си и тя представи факти, а не впечатления.
— Умирам от страх — каза накрая тя. — Винаги съм усещала злото, скрито в Грейсмиър и Агнес. Какво ще й сторят, Маркъс?
Маркъс размисляше трескаво. Нямаше смисъл да увеличава страха на Джудит. По-късно, когато всичко свърши, щеше да й каже истината за Марта и Грейсмиър. Сега обаче трябваше да предотврати опозоряването на едно невинно момиче. Трябваше да намери Хариет, преди да се е случило необратимото. Първия път се беше провалил, но сега щеше да успее.
След кратък размисъл Маркъс заговори спокойно и ясно, но в очите му имаше гняв и решителност.
— Няма да позволя да сторят зло на Хариет. Този въпрос засяга само мен и Грейсмиър. Няма да кажеш никому нито дума и ще чакаш тук, докато се върна. Ти и брат ти ще се държите настрана от това дело. Няма да търпя намеса, ясен ли съм?
— Напълно — каза Джудит и Маркъс се запъти към вратата. „Но не го приемам“, добави наум тя.
31
Джудит изтича в спалнята си, уви се с тъмна наметка, мушна в джоба си пистолета и кесия със злато и напусна къщата през верандата на кабинета.
Конярите тъкмо изкарваха двуколката на Маркъс от обора, когато Джудит прекоси настлания с калдъръм двор. Тя нахлупи качулката на главата си и излезе на улицата, където спря минаващ файтон.
— Завийте зад ъгъла, после тръгнете на известно разстояние след онази двуколка веднага щом потегли — заповяда тя на файтонджията и мушна в ръката му една златна монета. Той се поклони учтиво.
— Значи онзи тип не бива да забележи, че го преследваме, милейди?
— Да, ако можете да го предотвратите — кимна тя и се настани на седалката. Надникна навън и проследи как Маркъс излезе от къщата и се метна на колата си.
— Ще спечелите още две гвинеи, ако не го изгубите и ако не забележи, че го преследваме — обеща тя на кочияша.
— Тъй вярно, милейди! — Кочияшът изплющя с камшика и файтонът затрополи по калдъръма. Джудит се отпусна на седалката и се намръщи от застоялия въздух. Миришеше така, сякаш последният пътник беше ял чесън и беше пушил най-силния тютюн.
Маркъс не погледна нито веднъж назад. Караше бързо, прекоси центъра на града и пое по северното шосе в посока Хампстед Хет. Веднъж вече беше минал по този път със същата бързина, тласкан от същия отчаян гняв. Колко време беше прекарал Грейсмиър насаме с момичето? Дали Агнес Барет беше с тях? Вероятно тя беше завела Хариет при него… дали щеше да я държи, докато той я насилва? Картините, които рисуваше превъзбуденото му въображение, предизвикваха гадене.