Маркъс завъртя дръжката и блъсна вратата с върха на ботуша си.
Грейсмиър скочи на крака и изруга гневно. Столът му се преобърна.
— Вие?
— Вярвам, че сте ме очаквали, Грейсмиър — проговори ледено маркизът. — Би трябвало да знаете, че винаги изпълнявам обещанията си. — Огледа внимателно стаята и изпита известно облекчение. Завесите пред прозорците бяха спуснати и затваряха достъпа на следобедното слънце. Помещението бе осветено от дебели свещи и от ярките пламъци на огъня в камината.
Хариет седеше на ниска пейка до камината. Като чу гласа на Маркъс, тя изписка тихо и го погледна с трескаво святкащи очи, сякаш беше призрак. Очите й бяха подути от плач, косата разрошена, изражението отчаяно, но поне не се виждаха следи от брутално насилие.
Маркъс прекоси стаята с бързи стъпки.
— Добре ли сте, мила?
Тя изплака, опита се да кимне, но изведнъж се разрида и отново захълца истерично.
Маркъс не загуби време да я утешава. Обърна се отново към Грейсмиър, който стоеше като вцепенен.
— Много глупаво постъпихте, като се върнахте отново тук, Грейсмиър. Но плъхът обикновено се връща в старата си купчина тор, нали? — Той плесна с камшика по дъските на пода и отправи поглед към вратата, която свързваше това помещение със съседната стая. — Къде е лейди Барет? Искам да бъде тук през следващите няколко минути.
Лицето на Грейсмиър се обезкръви. Той се огледа отчаяно и грабна ножа за хляб от масата. Камшикът на Маркъс изплющя и коженият шнур улучи пръстите на врага му. Мъжът нададе вик, в който се смесваха гняв, страх и болка, и дръпна ръката си.
Маркъс направи няколко крачки към него, съвсем спокоен, сякаш имаше всичкото време на света, устремил поглед в лицето на Грейсмиър, без да изпуска камшика от десницата си. В следващия миг коженият камшик отново изплющя във въздуха и Грейсмиър се отдръпна ужасено. Маркъс продължи да плющи с камшика, докато врагът му опря гръб на тежкия шкаф.
— Хайде сега да говорим сериозно, сър — произнесе меко Маркъс.
— Много добре, милорд, ще говорим сериозно. — На свързващата врата между двете стаи застана лейди Агнес Барет. В ръката й имаше пистолет и дулото му сочеше право в главата на Маркъс. — Дайте камшика на Грейсмиър. Знам, че ще се радва да го използва.
Грейсмиър се ухили и протегна ръка.
— Не си въобразявайте, че няма да стрелям, Карингтън — предупреди го Агнес и направи грозна гримаса. — Естествено няма да ви убия. Последствията от смъртта ви ще бъдат твърде тежки за всички ни, затова реших просто да ви счупя краката. Докато дойдете отново в съзнание и съберете сили да се завлечете по стълбата, ние тримата ще сме изчезнали отдавна.
Хариет изпищя. Грейсмиър изтръгна камшика от ръката на Маркъс.
Долу в кръчмата собственикът отчаяно се мъчеше да поеме въздух, когато файтонджията със смях стегна карираната кърпа около шията му и за втори път попита:
— Къде ще намерим нашия джентълмен?
— Може би не може да говори — предположи Джудит, когато гостилничарят диво размаха ръце и лицето му посиня. — Не натискайте толкова силно.
Мъжът се изсмя и разхлаби хватката си. Уинклър изхърка и произнесе дрезгаво „оборите“. Това беше достатъчно. Изразът на лицето му ясно показа, че въобще не го интересува да опази нечия лична сфера, че е готов да разкрие всички тайни на заведението и гостите — дори такива, за които никой не питаше.
— Останете тук и го дръжте под око — нареди Джудит и извади пистолета от джоба си. — Ако имам нужда от вас, ще ви повикам.
— Разбира се, милейди — поклони се файтонджията. — Сигурна ли сте, че можете да се оправяте с това нещо в ръцете ви?
— Мисля, че съм достатъчно добра — отговори с усмивка тя. Джудит прибра полите си и хукна към оборите, без да има и най-малка представа какво ще завари там. Спря на прага на тъмната, миришеща на тор сграда и се огледа. В този миг прокънтя викът на Хариет, последван от ужасяващо съскане и плющене на камшик.
Джудит се втурна слепешком нагоре по стълбата, спъна се, но запази равновесие и блъсна вратата на горния етаж. Очите й, свикнали да обхванат с един поглед половин дузина карти и да ги оценят правилно, обхванаха сцената с един поглед: Агнес Барет, която стоеше с вдигнат пистолет и се целеше в главата на Маркъс, двамата мъже, вкопчени един в друг, които се бореха за камшика; и накрая Хариет, скована от страх, с широко отворена уста, от която не излизаше нито звук.
Джудит не спря нито за миг, за да помисли. Стреля и пистолетът изхвърча от ръката на Агнес. Жената погледна смаяно ръката, която беше държала оръжието. От разкъсаното месо бликаше кръв и капеше на пода.
— Велики боже на небето! — изпъшка Маркъс и с един замах издърпа камшика от внезапно отпусналия се юмрук на Грейсмиър.