Джудит прекоси помещението с два скока, вдигна пистолета на Агнес и се прицели в Грейсмиър. Едва тогава се обърна да види как е съпругът й.
— Интересна цел си си избрала — отбеляза спокойно той. — Не знам защо това би трябвало да ме изненадва.
Отговор не беше необходим и Джудит отиде до пейката пред камината, където седеше Хариет. Лицето на момичето изразяваше пълна обърканост.
— Хариет…
— Малката е много уплашена, но не са й сторили зло — обясни Маркъс. — Много повече ме интересува какво, по дяволите, търсиш тук. — Той извади кърпичката си и отиде при Агнес, която продължаваше да гледа невярващо кръвта, капеща от раната и.
— Радвай се, че дойдох навреме — отвърна остро Джудит. — Нима си очаквал, че ще те оставя да свършиш тази работа сам?
— Не ти ли заявих високо и ясно, че очаквам точно това? — Маркъс вдигна ръката на Агнес и я превърза с бялата кърпа.
— Но аз те обичам! — извика отчаяно Джудит. — Не можех да седя бездейна и да чакам да те наранят!
Маркъс вдигна глава. В очите му светна усмивка и бавно се разпространи по цялото му лице.
— Да, разбирам, че това е невъзможно за човек, който обича — промълви той. — А ти обичаш с цялото си сърце и завинаги, нали невестулке?
— Ами ти? — Въпросът бе зададен предпазливо, защото Джудит се разкъсваше между радостта и отчаянието.
— Никога преди това не съм обичал — отговори Маркъс, продължавайки да се усмихва. — Но намирам, че чувството наистина е много силно и трайно.
Отчаянието, страхът и напрежението я напуснаха бавно. Облекчението проникна чак до костите й и в сърцето й пламна топла, съкровена любов. Всичко щеше да се оправи. Тя не бе загубила Маркъс и любовта му.
— Ще ми простиш ли? — попита с треперещ глас тя. — Любовта включва ли прошката?
— Тя я изисква — отговори той и стегна здраво кърпата около раната. — Приятно ли ви е така, лейди Барет?
— Приятно не е точно думата, която бих избрала — изръмжа Агнес. Тя погледна Джудит и на устните й заигра странна усмивка. — Трябва да кажа, Шарлът, че от двете ревливи бебета, каквито бяхте ти и Питър, са израснали две учудващо силни същества. Питам се как ви е възпитавал Джордж, та сте станали толкова силни характери.
Грейсмиър падна на дървената пейка до вцепенената от ужас Хариет и избухна в луд смях. Това беше студен, грозен шум, без радост.
Джудит замръзна на мястото си.
— Какво говорите? — Но тя знаеше. Винаги го беше знаела, но знанието беше в кръвта, в костите, в дълбочината на природния инстинкт, не в точни думи, които изразяваха обективни истини.
— Не отгатваш ли, скъпо дете? — попита с лека подигравка Агнес. — О, да, виждам, че си отгатнала. Странно, но те смятам за достойна дъщеря. Не очаквах, че Джордж е създал деца с толкова гореща кръв.
— Мислех, че си мъртва — проговори Джудит и гласът й прозвуча глухо.
— Алис Девъроу е мъртва — потвърди Агнес. — Тя умря по целесъобразност в един далечен манастир и после стана от гроба, както виждаш. — Тя плъзна здравата си ръка по силното си, все още красиво тяло.
— Маркъс…? — промълви страхливо Джудит. Погледът й потърси очите му, свободната й ръка се протегна към него в страхлив, безпомощен жест.
— Тук съм — отговори нежно той, улови ръката й и я стисна здраво.
— Баща ти беше слепец. Никога не разбра… и дори не можеше да си представи, че с Грейсмиър сме любовници от ранната си младост. Тъй като нито аз, нито Бърнард имахме пари, един от двамата трябваше да се ожени за богаташ. За съжаление не стана така, както искахме. Накрая трябваше да се отървем от Джордж.
Агнес говореше спокойно, притискайки ранената си ръка с другата, и сякаш не осъзнаваше, че има слушатели.
— Той постоянно ни се пречкаше. Поставяше изисквания… искаше да ми доказва любовта си. Не ме оставяше на мира. Не можех да прекарвам повече време с Грейсмиър, а аз се нуждаех от него, както се нуждая и сега. Роди се Питър, после ти, само след десет месеца. Какъв ужас преживях, само аз си знам. Трябваше да се махна от Джордж.
Джудит усети как в гърлото й се надигна гадене, но не беше в състояние да се отдръпне или да заяви, че не желае да слуша повече. Чувстваше се като муха в паяжина. Погледът й не се откъсваше от лицето на Агнес, която продължаваше обяснението си, сякаш се надяваше дъщеря й да я разбере.
— Нали разбираш, не можех да напусна баща ти, защото щях отново да бъда бедна като преди женитбата ни. Какво можехме да направим? — Въпросът прозвуча искрено. — За да напусна баща ти, трябваше да взема парите му. Затова Грейсмиър започна да играе с него. Това беше необходимо.