— Сторете го.
Мъжът се направи, че не е усетил иронията в гласа й.
— Къща с достатъчно прислуга в изискан квартал, собствена карета и по две хиляди фунта на тримесечие.
— Велики боже! — възкликна Джудит. — За какво говорите? — Обърна се към него и го изгледа с разширени от ужас очи. — Да не сте се побъркали?
— Струва ми се съвсем разумно — отговори спокойно той. — Тази сума ще ви е напълно достатъчна да живеете като дама… естествено ще има и подаръци. Ще установите, че съм много щедър, скъпа.
— За бога! — Лицето й пребледня. — Бихте ли казали какво по-точно ми предлагате, милорд?
Маркъс се учуди от неразбирането й.
— Собствена банкова сметка — обясни кратко той. — И ще се погрижа за бъдещето ви, ако… ако един ден се наситим един на друг. — Усмихна се и попита: — Е, не е ли това почтено предложение?
Джудит стана от пейката и му обърна гръб. Направи няколко крачки по пътеката, опитвайки се да овладее треперенето си. Играта й изведнъж бе излязла извън контрол. Едно беше да забърка мъжа в добре обмислен флирт — и съвсем друго да стане негова платена метреса. Как смееше да й отправи такова предложение? Как смееше дори само да предположи, че тя ще го обмисли сериозно?
Маркъс видя, че тя отвори чантичката си, и помисли, че търсеше кърпичка. Едно толкова великодушно предложение неизбежно извикваше сълзи дори в очите на най-алчното женско същество.
— За съжаление си нямам никого, който да защити честта ми, затова ще го направя сама, лорд Карингтън — проговори ледено Джудит и рязко се обърна. В десницата си стискаше малък, обкован със сребро пистолет и дулото му беше насочено право към сърцето на противника. — Вие ми нанесохте смъртна обида. Джудит Дейвънпорт не е уличница. Дори високоплатена.
Лорд Карингтън щеше да се учуди безкрайно, ако можеше да се види отстрани в този миг. Челюстта му увисна и той се взря с отворена уста към малкото, смъртоносно оръжие в ръцете на крехката жена насреща му.
— Не ставайте смешна — промърмори той и преглътна мъчително. — Приберете пистолета, Джудит, преди да сте направили някоя глупост.
— Искам само да ви кажа, че умея да стрелям много добре — отвърна студено тя. — Нямам намерение да върша глупости. Всъщност идеята ми да забия един куршум в гърдите ви е много разумна.
— Боже в небесата — прошепна Маркъс, опитвайки се да сложи ред в хаоса на чувствата си. Незнайно по каква причина беше напълно убеден, че Джудит Дейвънпорт е способна да изпълни заплахата си. — Нямах намерение да ви обидя — изрече колебливо той. — Нито вас, нито семейството ви. Начинът, по който живеете с брат си, ме накара да предположа, че няма да се откажете от един нетрадиционен, но толкова по-приятен източник на доходи. Вие не живеете като добродетелна жена, мадам, макар че умеете да се преструвате. Вие и брат ви живеете от ден за ден и сте зависими от щастието на игралната маса. Нима ще оспорите това мое заключение?
Джудит не направи опит да се защити.
— Все пак това не е причина да ми отправяте такова недостойно предложение. Аз не нося вина за живота, който водя. Вие не знаете нищо за мен.
Маркъс отново преглътна. Устата му беше пресъхнала. Опита се да прецени дали може да измине разстоянието между двамата, преди тя да натисне спусъка. Не, нямаше да успее. Като хипнотизиран проследи как Джудит хвърли кратък поглед към дулото и светкавично протегна напред ръката си с пистолета. Изстрелът и огнената светкавица от дулото дойдоха едновременно. Във въздуха увисна миризма на барут. Маркъс зачака болката, но не усети нищо. Проследи погледа на Джудит, насочен към краката му. Куршумът беше пробил дупка в земята между върховете на ботушите му.
— Стигнах до извода, че не си струва да ме обесят заради вас — изрече хладно тя и прибра пистолета в чантичката си. — Веднага щом се прибера, ще изпратя двадесетте гвинеи в жилището ви.
Маркъс се покашля.
— При тези обстоятелства съм готов да се откажа от облога.
— Винаги плащам дълговете си — отсече тя. — Или сте си помислили, че и в това отношение съм безчестна?
Той вдигна ръка, за да я успокои.
— Това беше само предложение. Сега разбирам, че е било напълно безсмислено.
За момент очите й светнаха гневно. В следващия миг тя се обърна и се скри между дърветата.
Маркъс въздъхна облекчено и зарови пръсти в косата си. Беше предположил, че тя е чувала и друг път подобни предложения. Джудит печелеше хляба си със своя ум; логично беше да се приеме, че залагаше и тялото си. Но какво беше казал миналата вечер брат й? Нещо за ексцентричните принципи на сестра си. Вероятно току-що беше получил урок какви бяха принципите й.