4
Не е възможно Наполеон и армията му да са само на хвърлей камък от града, мислеше си Джудит, когато вечерта двамата със Себастиян се наредиха на опашката, изпълваща широкото стълбище, за да бъдат представени на дукеса Ричмънд, която стоеше на най-горната площадка.
Повечето мъже бяха в униформа, не в цивилни вечерни костюми. Жените блестяха като кристалните полилеи — ято обсипани с бисери пеперуди с рокли във всички цветове на дъгата. Но зад цялата тази феерия дебнеше тревога — в разговорите звънеше трескаво безпокойство, в смеховете се примесваха пронизителни нотки, в залата се стрелкаха неспокойни погледи, търсейки знак, някакво указание за нова информация. Обществото, което се събираше в салоните на дукеса Ричмънд в тази задушна юнска вечер, беше изпълнено с напрегнато очакване.
Маркиз Карингтън тъкмо разговаряше с дук Уелингтън и генерал Карл фон Клаузевиц в другия край на салона, когато Джудит и Себастиян влязоха през голямата двойна врата. Джудит хвърли бърз поглед в тежкото огледало със златна рамка на стената, за да провери как изглежда, и веднага се ядоса на себе си. След случилото се сутринта беше почти невероятно Карингтън да й обърне някакво внимание, но тя въпреки това желаеше да го види. Защо, по дяволите, защо? Той я бе обидил по най-безсрамния начин. Обърна се към брат си и помоли:
— Хайде да потанцуваме, Себастиян.
— Щом искаш. — Той я погледна изпитателно. — Откога разчиташ на брат си като партньор за танц?
— От третия котильон нататък картата ми за танци е пълна — обясни тя и улови ръката му. — Дотогава отхвърлих всички кандидати, защото си мислех, че няма да имам желание веднага да се впусна в танци. Но сега ми се иска да се раздвижа.
Себастиян не отговори, само обгърна талията й и я поведе към паркета.
Двамата са невероятна двойка, помисли си Карингтън, докато ги следеше с поглед и мислите му се отклоняваха от далеч по-важната дискусия, дали бе необходимо прусаците да получат подкрепление зад река Самбр. С медноцветни коси и прекрасни златно-кафяви очи, напръскани със зелени точици, двамата изглеждаха почти като близнаци. Очевидно разликата им не беше повече от една година. Брадичката на Джудит беше съвсем леко по-закръглена от тази на брат й, но двамата имаха прави, съвършено изрязани носове, леко издадени скули и чувствени устни. Елегантна двойка покварени авантюристи. Кои са те? От какво семейство произхождат?
Дали след тазсутрешното фиаско Джудит ще откаже да танцува с него? Гордостта на мъжа можеше да понесе само известна доза поражения от една дръзка, макар и умна млада дама.
След като се извини на дука и генерала, Карингтън обиколи танцовата площадка, докато се озова в непосредствена близост до двамата Дейвънпорт. Внимателно си проби път между танцуващите двойки и леко потупа Себастиян по рамото. Постъпката му беше доста необичайна, но той беше решен да отиде и още по-далеч, ако трябва.
— Бихте ли ми отстъпили сестра си за този танц, Дейвънпорт? Несправедливо е да я обсебвате по този начин, след като можете по всяко време да се наслаждавате на компанията й.
— Мисля, че само Джудит има право да реши с кого ще танцува, Карингтън — отговори с усмивка младият мъж.
— Мадам? — Карингтън се поклони със самоиронична галантност. Очите му се усмихваха помирително и в същото време съзаклятнически.
Джудит се огледа бързо. Беше й ясно, че е станала обект на всеобщо внимание. Маркъс Девлин бе съумял да я постави в неизгодно положение.
— Предполагам, че всяка жена трябва да се научи да я прехвърлят като пакет от ръка на ръка — промърмори тя, отдели се грациозно от Себастиян и се обърна към новия си партньор.
— Да, това е обичайното отношение към жените — прошепна Маркъс, докато се наслаждаваше да усеща тялото й в прегръдката си. Тя беше крехка, лека и едновременно с това твърда… гъвкава и опасна като невестулка.
Джудит пое остро въздух.
— Предполагам, че след случилото се днес предиобед трябва да очаквам още няколко тежки обиди.
— Нищо друго ли не ви идва наум? — Черните вежди на мъжа се вдигнаха въпросително. — Разочаровате ме, Джудит.
— За съжаление забравих да пъхна пистолета във вечерната си чантичка — изсъска тя. — Надявам се, че сте си възвърнали душевното равновесие, сър?
— Мина доста време, преди да се успокоя — призна тихо той. — Знаете ли, никога досега не си бях имал работа с невестулка.
— Невестулка? — Тя го погледна объркано.
Черните очи святкаха развеселено.
— Да, моя малка невестулке, правилно сте ме разбрала.