— С маркиза сме само бегли познати, сър — отвърна Джудит и се усмихна прелъстително над ветрилото си. — Но е чест за мен, че си направи труда да ме доведе при вас. Много съм му задължена.
— О, не, мадам, аз съм този, който има дълг към него — засмя се Уелингтън. — Хайде да изпием по чаша шампанско и да си поговорим на спокойствие, искате ли? — Той хвана Джудит под ръка и я изведе от кръга на обожателите си, като махна на слугата да се приближи.
Бегли познати, нечувано! Тази нахална малка мръсница го бе представила като недодялан селяк, който си въобразява, че между двамата съществува близко приятелство. Разкъсван между смеха и гнева, Маркъс проследи с пламтящ поглед Джудит, която се отдалечаваше с Уелингтън.
Беше почти три сутринта, когато големият бал на дукеса Ричмънд завърши внезапно с невъобразима бъркотия от стреснати до смърт цивилни и наелектризирани офицери. В залата бе влязъл един личен слуга, който настойчиво търсеше с поглед главнокомандващия. Откри го да разговаря с Джудит на пейката под един прозорец и забърза към него, разбутвайки енергично присъстващите.
Уелингтън беше възхитен от новата си позната, която нямаше нищо от превзетостта на повечето светски дами и флиртуваше със същото удоволствие като него.
— Имам слабост към жени като вас, скъпа — призна той и помилва ръката й. — За щастие, у вас няма нищо от преструвките и привидната недостъпност на нашите дами.
— Засрамете се, милорд — укори го през смях Джудит, без да отдръпне ръката си. — Ще съсипете доброто ми име.
— Бъдете сигурна, че няма да го направя, мадам. Доброто ви име е в сигурни ръце.
Джудит наклони глава и се усмихна прелъстително.
— Колко жалко.
Уелингтън избухна в смях. Точно в този момент се появи слугата.
— Ваша светлост?
— Какво има, човече? — попита раздразнено Уелингтън.
— Нови съобщения, сър. — Личният слуга се огледа недоволно. — Поверителни, сър.
Уелингтън моментално скочи.
— Извинете ме, мис Дейвънпорт. — Очарователният събеседник изведнъж се преобрази. Лицето му се вкамени, сякаш не знаеше що е смях.
Джудит разбра веднага. Скочи и му протегна ръка.
— Няма да ви отклонявам от работата ви, милорд.
Той целуна пръстите й и се отдалечи бързо, като извика хората от щаба си да го последват в малката стая отстрани на балната зала.
— Помолете лорд Карингтън да се присъедини към нас — нареди той на един от адютантите си.
Маркъс влезе в салона само след минути и побърза да затвори двойната врата.
— Катр Бра? — попита кратко той.
— Бяхте дяволски прав, Маркъс. Левият фланг на Бони е направил завой на север. Принц Орански го е спрял при Катр Бра, но Наполеон се готви да открие атаката.
— В същото време десният му фланг ще нападне прусаците при Лини — добави Маркъс.
— Лини на изток и Катр Бра на запад — съгласи се Уелингтън и се наведе над картата. — Обявете обща мобилизация. Трябва да заемем позиции при Катр Бра.
В балната зала цареше силно вълнение. Музикантите продължаваха да свирят, но никой не танцуваше. Гостите се събираха на групички, офицерите изчезваха дискретно. Джудит тръгна да търси Себастиян, но в този миг на пътя й застана Чарли. Очите му святкаха възбудено.
— Джудит, аз тръгвам. Трябва да се присъединя към полка си.
— Какво се е случило?
— Обща мобилизация. Потегляме към Катр Бра.
Момчето гореше от желание да влезе по-скоро в бой и Джудит изпита сестринска привързаност към него, последвана от тревога. Тази вечер десетки хиляди млади мъже горяха от желание да умрат геройски на бойното поле!
— Първата ми битка — промълви Чарли.
— Да, и знам, че ще се биете като лъв — проговори окуражително Джудит и се насили да се усмихне. — Елате, ще ви изпратя.
Двамата заслизаха бавно по стълбището. Мъже в униформи тичаха напред-назад, раздаваха се бързи заповеди. Големи групи военни се формираха в строй, стараейки се да изглеждат спокойни, и маршируваха през големите двойни врати към настлания с камъни двор пред къщата. Навън внезапно захвърляха дискретността, втурваха се нанякъде, крещяха за каретите си и ревяха заповеди и новини.
Джудит се надигна на пръсти и целуна Чарли по устата.
— Пазете се, моля ви!
— О, разбира се, че ще се пазя. — Момчето гореше от нетърпение да потегли, погледът му нервно претърсваше залата. — А, ето го и Ларсън. Той е от моята рота.
— Хайде, тръгвайте. — Тя го побутна към изхода. Чарли се усмихна разкаяно и малко виновно, наведе се и бързо я целуна.
— Вие сте прекрасна, Джудит.
— Радвам се, че мислите така — отвърна с усмивка тя. — А сега вървете да се приготвите. Трябва да мислите за важни неща.