Джудит приглади с пръсти разрешените си къдрици.
— Сериозно ли ми задавате този въпрос, милорд?
— Абсолютно сериозно!
— Тогава и аз ще отговоря сериозно. Защото сега не предложи да ми плащаш за услугите. Надявам се, че правиш разлика между уличница и любовница?
Маркъс пое шумно въздух и бавно издиша. Очевидно това беше още един от ексцентричните й принципи. Всъщност за него нямаше значение при какви условия ще продължи връзката им. Искаше само да я има.
— Наистина ли си готова да ми бъдеш любовница? — попита спокойно той. — Аз те искам, Джудит, желая те толкова силно, както не съм желал друга жена. Но ако кажеш не, ще сляза и ще те оставя да продължиш пътя си сама, като обещая, че никога повече няма да се намесвам в живота ти. Ако обаче кажеш да… — Не беше нужно да казва повече.
— Не искам да си отидеш — отговори спокойно тя и срещна погледа му с яснота и откровеност.
— Знаеш ли какво означава това?
— Да, знам.
Маркъс изпита невероятно облекчение. Беше истинско удоволствие да срещне жена, която казваше откровено какво мисли, без да се превзема и да се прави на добродетелна. Никога не беше харесвал наивни девственици, докато откритостта и острият език го възбуждаха.
Обърна се и нетърпеливо обходи с поглед безкрайната колона, която се точеше по пътя. По дяволите, кога най-сетне щяха да се махнат?
Джудит се местеше неспокойно на седалката.
— Къде ще отидем? — Заровете бяха хвърлени, но тя се чувстваше все по-неловко.
— Малко по-нататък има крайпътен хан — отговори спокойно той. — Ако помня добре пътя… Слава богу, колоната най-после отмина.
Маркъс изведе коня отново на пътя и продължи напред към Катр Бра. Новият ден започваше. Червени ивици прорязваха небето и сивотата се смени с пурпурно сияние.
— Прекрасно е — промълви Джудит. — Винаги съм обичала да пътувам при изгрев слънце.
Маркъс я погледна изненадано.
— Малко необичайно време за пътуване.
Тя вдигна рамене.
— Може би за обикновените хора.
Маркизът не отговори. Не искаше да говорят за миналото й… не сега… не в мига, когато единственото му желание беше тя да забрави света и да се отдаде изцяло на страстното си желание, не по-малко силно от неговото. Тя беше авантюристка, порочна и без задръжки, и точно сега той я желаеше такава, каквато беше.
В мрачината пред тях изникна къща със сламен покрив. Лекият утринен бриз люлееше метална табела, която проскърцваше жално.
— Край на пътуването — обяви Маркъс.
Или началото, каза си неволно Джудит. В главата й цареше бъркотия от чувства: възбуда, страх и напрегнато очакване. Но тя не искаше да задава въпроси и да търси отговори. Мотивите не бяха важни. Беше свикнала да се доверява на инстинкта си, но дори да не беше, съзнаваше, че се намира под вътрешен натиск, който напираше за удовлетворение. Искаше този мъж, искаше да усети тялото му до своето, в себе си. Копнееше да почувства кожата му, да докосва всяка частица от тялото му, да го опознае като своето собствено. Това беше примитивно плътско желание и в този миг тя беше дива и необуздана като невестулките в гората.
6
Боядисаната в бяло стая на горния етаж беше оскъдно мебелирана, но чиста. Тръстикова рогозка покриваше неравния дървен под, избелели муселинени завеси се развяваха пред отворения прозорец, покривката на леглото беше от същата материя. Джудит отиде до прозореца. Усещайки, че ръцете й треперят, бавно свали ръкавиците си. Загледа се с невиждащ поглед към градинката зад къщата и полята, които се престараха зад нея. През това време Маркъс търпеливо слушаше многословните обяснения на мадам Бертолд, която не спираше да хвали удобствата на стаята и да се вайка за неясния изход на предстоящата битка.
Най-сетне мадам благоволи да излезе от стаята и Маркъс се облегна на затворената врата, загледан в гърба на Джудит. Трябваше да изчака, докато в стаята се възцари тишина и изпълненото с напрежение очакване отново се събуди. Хвърли камшика си на стола и бавно свали ръкавиците си. Джудит не помръдваше.
Маркъс застана зад нея. Вдигна леко медноцветните къдрици от раменете й и нежно притисна устни в топлия й тил. По тялото й пробяга тръпка и той отново усети потока от електрическа енергия, която се сля с неговата. Устните му се плъзнаха към мекото, чувствително място зад ухото, горещият му дъх помилва кожата й.
— Моя възхитителна невестулке, искам да те видя без дрехи. — Издърпа Джудит във вътрешността на стаята, обърна я към себе си и улови брадичката й между палеца и показалеца. Джудит видя чувствения блясък в очите му, изпълнени с желание като думите му, и усети как се пренесе в някакво невероятно състояние, чиято единствена реалност беше страстната буря на реакциите й. Потребностите и желанията й бяха свързани единствено с него. Затова му каза, че също иска да го види без дрехи, помилва бузата му и плъзна малкия си пръст по устата му. Той обхвана китката й, стисна ръката й и засмука жадно малкото пръстче, за да го опита със зъбите си.