Джудит събра цялото си гордост и отговори, сякаш беше получила шеговит комплимент.
— Много сте любезен, сър. Признавам, че дълго време завиждах на мисис Сидънс за таланта й.
— О, подценявате се — отвърна меко Маркъс. Стигнаха до перилата и той спря под светлината на една факла. — Вие сте много добра артистка, мис Дейвънпорт. Вие и брат ви.
Джудит се изправи в целия си ръст. Естествено това не беше особено впечатляващ жест, сравнен с височината и широките рамене на придружителя й, но поне й вдъхна илюзията за превъзходство.
— Наистина не разбирам за какво говорите, милорд. Имам чувството, че ме принудихте да ви придружа само за да ме обиждате с неясни намеци.
— О, не, обвиненията ми не са неясни — отговори все така меко той. — Колкото и обидно да ви прозвучи, предполагам, че по време на вашето отсъствие братовчед ми ще заиграе по-добре.
— Какво намеквате? — Изведнъж кръвта се отдръпна от лицето й, но в следващия миг страните й пламнаха от смущение и тя побърза да отвори ветрилото си в напразен опит да скрие вълнението си.
Маркизът я хвана за китката и издърпа ветрилото от ръката й.
— Наистина сте дяволски сръчна с ветрилото, мадам.
— Моля? Не разбирам за какво говорите. — Джудит се опита да си придаде изражение на обидена невинност, но й липсваше убедителност.
— Спрете този фарс, мис Дейвънпорт, няма полза от него. Нямам нищо против вие и брат ви да мамите жалките глупаци, които се поддават на чара ви, но ви съветвам да оставите братовчед ми на мира.
— Говорите със загадки — промълви несигурно тя. Беше изключено той да има доказателства, за да я обвини публично в измама. Но какво ще стане, ако той се върне в Лондон и разкаже на всички за нас? — запита се с внезапен ужас тя.
Трябваше й време да размисли. С равнодушно вдигане на раменете се отвърна от него, сякаш имаше намерение да се върне в балната зала.
— Тогава позволете да реша загадката вместо вас. — Маркизът я улови за лакътя. — Хайде да се отдалечим малко от светлината. Знам, че не искате другите да чуят какво имам да ви кажа.
— Нищо от онова, което имате да ми кажете, не ме интересува ни най-малко, лорд Карингтън. А сега, ако ме извините…
Подигравателният му смях отекна в меката юнска нощ.
— Съветвам ви да не кръстосвате оръжие с мен, Джудит Дейвънпорт. По всяко време съм готов да се справя с една ловка мръсница. Вие живеете от ума си, но и аз имам ум и ви уверявам, че съм се научил да го използвам много преди вас.
Джудит разбра, че беше безсмислено да се прави на невинна, и захвърли преструвките.
— Нищо не можете да докажете — отбеляза хладно тя.
— Нямам никакво намерение да търся доказателства — отвърна спокойно маркизът. — Казах ви, че нямам нищо против да продължите да мамите онези безмозъчни идиоти. Можете да правите, каквото искате, но ще оставите семейството ми на мира. — Той я хвана за лакътя и я поведе по стълбището към моравата. Два стари дъба хвърляха гигантски сенки върху тревата. Маркизът спря под едното дърво и се обърна отново към нея. — Чуйте, мис Дейвънпорт, искам думата ви, че ще сложите край на мечтанията на Чарли.
Джудит вдигна рамене.
— Не съм виновна. Той си е въобразил, че е влюбен в мен.
— О, естествено, че сте виновна. Да не мислите, че не съм ви наблюдавал? — Карингтън се облегна на стъблото, скръсти ръце под гърдите и устреми поглед към бледия овал на лицето й, огряно от златните очи. — Вие сте майсторка на флирта, мадам. Затова настоявам да обърнете красивите си очи към друг млад глупак и да му замаете главата с изкуството си.
— Мисля, че само братовчед ви има право да реши кого да обича — отбеляза язвително Джудит. — Съжалявам, но не разбирам какво общо има това с вас.
— Естествено, че има нещо общо. Няма да позволя момчето, на което съм настойник, да попадне в мрежата на една безскрупулна жена, тръгнала на лов за богат съпруг, на една…
Джудит замахна и го зашлеви с все сила по бузата. Възцари се зловеща тишина, в която далечните звуци на танцовата музика отекваха крайно неподходящо.
Джудит се обърна гърбом към маркиза, изхълца и притисна ръце към устните си, сякаш се бореше със сълзите, предизвикани от наранената, унизена невинност. Трябваше непременно да обезоръжи Маркъс Девлин и щом не бе в състояние да го стори с откровеност, трябваше да прибегне към други средства. Не можеше да рискува той да разпространи обвиненията си из лондонските клубове, защото братът и сестрата Дейвънпорт имаха намерение скоро да се появят в лондонското висше общество. В момента не й хрумна нищо друго, освен да му разиграе сцена на оскърбена невинност, движена от надеждата, че ще събуди в студеното му сърце ако не съчувствие, то поне готовност да запази мълчание.