— Е, сега няма да отидеш — отговори той все така хладно. — Твърде опасно е да се движиш сред тези маси хора. Само ще се пречкаш.
Джудит загуби самообладание. Изпита огромно облекчение, че можеше да се отърве от усещането за безпомощност и поне за малко да прогони тъмното предчувствие, че във връзката й с Маркъс Девлин имаше нещо безкрайно нараняващо.
— Конят и колата са мои — изкрещя гневно тя. — И трябва да знаеш, че ще отида, където искам. Нямаш никакво право да ми предписваш как да живея. — Грабна жакета и ръкавиците си и се обърна към вратата. — Ако желаеш отново да пътуваш в колата ми, моля, ще те взема със себе си. В противен случай ти предлагам да се огледаш за собствено транспортно средство.
Преди Маркъс да е успял да отговори, тя стигна до вратата и изскочи от стаята. Като промърмори някакво проклятие, мъжът грабна камшика си и тръгна след нея. Настигна я в обора. Джудит скочи на капрата на каручката, която чакаше, както бе заповядано, и грабна юздите. Маркъс излезе пред нея и хвана коня за мундщука.
— Държиш се като невъзпитано хлапе — изрече укорно той. — Бойното поле не е място за жена. Веднага слез от колата.
— Няма — отговори възбудено Джудит. — Ти си проклет, арогантен деспот! Казах ти, че ще ходя, където си искам. Нямаш никакво право да ме командваш.
— В момента упражнявам правата си на съпруг — обясни строго той. — Повтарям: бойното поле не е място за жена, най-малко за моята съпруга. Хайде, направи, каквото ти казах.
За момент Джудит загуби ума и дума.
— Аз не съм ти жена — произнесе задавено тя.
— Напротив, скъпа, фактически си, а щом намеря някой свещеник, ще станеш и пред бога.
Това вече беше прекалено!
— Няма да се омъжа за теб, даже да си последният мъж в света! — изкрещя вбесено тя.
— По отношение на теб аз съм точно това, скъпа Джудит — отговори поучително той, — първият и последният мъж, когото ще познаваш — в пълния смисъл на думата.
Бледа като платно, Джудит се изправи и шибна коня с юздите. Животното изпръхтя, хвърли се напред и удари Маркъс, който все още държеше мундщука. Той се спъна, но успя да се изправи навреме и пусна юздата, преди да бъде повлечен от диво галопиращия кон. Вбесен, мъжът скочи на капрата и изтръгна юздите от ръцете на Джудит. Конят препускаше, сякаш под опашката му се бе загнездил стършел.
— Мосю… мосю… — извика възмутено гостилничарката, която ги беше наблюдавала от прага. Джудит погледна през рамо. Мадам Бертолд тичаше след тях, размахвайки огромен тиган, а бялата й престилка се развяваше от вятъра. Бонето й отлетя в канавката, но тя упорито продължи преследването.
— Мисля, че си забравил да уредиш сметката — изрече с треперещ глас Джудит. Целият й гняв се изпари и тя избухна в истеричен смях.
— Проклятие! — Маркъс стегна юздите и стреснатият кон спря рязко. Мъжът се обърна към Джудит, която се тресеше от смях. Устните му затрепериха издайнически, когато му стана ясно колко абсурдна беше цялата сцена. Обърна се към мадам Бертолд, която тичаше, пъшкайки, към тях, и продължаваше да размахва големия тиган.
— Ще дойде ден, когато ще те просна на коленете си и ще те напляскам, както заслужаваш — каза той на Джудит, която бършеше сълзите от очите си, и извади портмонето си. — Заради теб едва не ме изкараха крадец. — Наведе се към зачервената, възмутена мадам Бертолд и я удостои с най-очарователната си усмивка, докато мълвеше несвързани извинения и приписваше вината за забравеното плащане на трудния исторически момент.
Мадам прие с достойнство шепата монети, които я обезщетиха повече от богато за гостоприемството й, и остана задъхана и изпотена от напрежение на края на пътя, когато той отново подкара коня си.
— Е, докъде бяхме стигнали? — попита той.
Джудит най-сетне беше престанала да се смее и се отпусна на грубо скованата дървена пейка.
— До пътя към Катр Бра. Двамата с теб плуваме срещу течението.
— Много правилно се изрази. Надявам се, че там ще намерим свещеник.
— Сигурно има и друга възможност — промълви тя и отчаяно прехапа устни. Но не й хрумна нито една, която не би разрушила всичко. Дали Себастиян щеше някога да й прости, че с дръзкия си стремеж към страст и чувственост беше разрушила много месеци търпение и планиране?
— Аз ти отнех девствеността, а приятелите ми ни хванаха в положение, което застрашава доброто ти име. При тези обстоятелства няма почтена алтернатива. — Маркъс представи ситуацията кратко и ясно и в гласа му нямаше никакво чувство.